Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
146
резултата от
117
текста с която и да е от думите за : '
слушане слуша
'.
1.
06. СВОБОДНАТА ОТ ПРЕДПОСТАВКИ ТЕОРИЯ НА ПОЗНАНИЕТО И НАУКОУЧЕНИЕТО НА ФИХТЕ
GA_3 Истина и наука: Предговор към една 'Философия на свободата'
С такъв наблюдател става същото, както с човек, на когото се предлага най-прекрасната мелодия, но той съвсем не я
слуша
, защото няма никаква възприемчивост към тези мелодии.
Но как може да стане това другояче, освен като се припише съдържание на чисто формалната работа на "Аза". Но за да се вложи чрез "Аза" действително съдържание, в неговата иначе съвършено неопределена деятелност, то трябва да бъде определено и по отношение на неговата природа. Иначе то би могло да бъде осъществено най-много чрез заложената в "Аза" "вещ в себе си", за оръдие на която служи "Азът", а не чрез самия "Аз". Ако Фихте би се опитал да направи това определение, той би стигнал до понятието на познанието, което трябва да бъде осъществено от "Аза". Наукоучението на Фихте е довод в полза на това, че даже и на най-остроумното мислене не се удава да работи плодотворно на какво да е поприще, ако то не се домогне до правилната форма на мислене /категория, идея/, която бидейки изпълнена с даденото, дава действителността.
С такъв наблюдател става същото, както с човек, на когото се предлага най-прекрасната мелодия, но той съвсем не я слуша, защото няма никаква възприемчивост към тези мелодии.
Само онзи може да охарактеризира съзнанието, като нещо дадено, който умее да овладее "идеята на съзнанието".
към текста >>
2.
II. СВРЪХЧОВЕКЪТ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Той не иска да си заповядва, а да
слуша
.
Човекът със слаб и лишен от смелост интелект обаче не иска да признае това. Той не се чувства достатъчно силен да направи от себе си господар на своите действия и да ги направлява. Смята инстинктите, които го тласкат, за повели на чужда сила. Той не казва: действам, защото искам. Казва: аз действам според повеля, защото трябва.
Той не иска да си заповядва, а да слуша.
На определено ниво на развитие хората разглеждат своите подбуди за действие като Божествени повели, а на друго ниво вярват, че вътрешен глас им говори и им повелява. Не се осмеляват да кажат, че те са тези, които заповядват, а твърдят, че в тях се изразява по-висша воля. Един е на мнение, че съвестта му казва какво трябва да направи във всеки отделен случай. Друг твърди, че му повелява някакъв категоричен императив. Да чуем какво казва Й.
към текста >>
3.
III. НИЦШЕВИЯТ ПЪТ НА РАЗВИТИЕ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Това е прямо, солидно, добродушно изразяване пред слушател, който
слуша
с любов.“ („Шопенхауер“, § 2) Ницше е привлечен от Шопенхауер поради факта, че той говори като човек, изразяващ се съобразно най-съ-кровените си инстинкти.
В Шопенхауер обаче той открива човек, който има куража да направи от личните си усещания съдържание на философията си, като се изправя срещу света. „Здравото задоволство на говорещия“ завладява Ницше при първия прочит на Шопенхауеровите изречения. „Тук има еднороден укрепващ въздух, така го чувстваме. Тук се усещат сигурна, неподражаема непринуденост и естественост, каквито притежават хора, които са господари на много богат дом. В противоположност на писателите, които в повечето случаи се чудят на себе си, че веднъж са били духовити и по този начин написаното придобива нещо неспокойно и противоестествено.“ „Шопенхауер говори със себе си или ако човек си представи един слушател, трябва да си представи син, който е наставляван от баща си.
Това е прямо, солидно, добродушно изразяване пред слушател, който слуша с любов.“ („Шопенхауер“, § 2) Ницше е привлечен от Шопенхауер поради факта, че той говори като човек, изразяващ се съобразно най-съ-кровените си инстинкти.
към текста >>
4.
1. ФИЛОСОФИЯТА НА НИЦШЕ КАТО ПСИХОПАТОЛОГИЧЕН ПРОБЛЕМ (1900)
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Това е прямо, солидно, добро-душно изразяване пред слушател, който
слуша
с любов.
Шопенхауер никога не е влияел върху Ницше така, че да може да се каже, че последният е станал негов привърженик. В книгата „Шопенхауер като възпитател“ Ницше описва впечатлението, което е получил от учението на песимистичния философ. „Шопенхау-ер говори със себе си или ако човек си представи един слушател, тогава трябва да си представи син, който е наставляван от баща си.
Това е прямо, солидно, добро-душно изразяване пред слушател, който слуша с любов.
Такива писатели ни липсват. Силното задоволство от говоренето ни обгръща при първия звук на неговия глас. Чувстваме се така, сякаш навлизаме в обширна гора, дишаме дълбоко и се чувстваме изключително добре. Въздухът е хомогенен, укрепващ. Една сигурна, неподражаема непринуденост и естественост, каквито имат хора, които са господари на много богат дом.“76 Това естетическо впечатление е решаващо за Ницше-вото отношение към Шопенхауер.
към текста >>
5.
АГРИПА ОТ НЕТЕСХАЙМ И ТЕОФРАСТ ПАРАЦЕЛЗИЙ
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Не съществува никакъв "дух на природата", който да може да изрази по-възвишени истини, отколкото сами те велики творения на природата, когато нашата душа се свърже с любов с тази природа и в интимно общение с нея
слуша
нейните тайни.
Който не вижда по-далече от подобни природни процеси, с него те могат да оставят студен като материални-бездушни неща; който иска на всяка цена да обхване духа със сетивата, той ще насели тези процеси с всички възможни душевни същества. Обаче който, както Парацелзий, знае да ги разглежда във връзка с Цялото, което разкрива своята тайна във вътрешността на човека, той ги взема такива, каквито те се предлагат на сетивата; той не ги тълкува; защото така, както природните процеси стоят пред нас в тяхната действителност, те разкриват по свой начин загадката на съществуването. Това, което тези природни процеси имат да разкрият чрез своята сетивна действителност от душата на човека, за онзи, който се стреми към висшето познание, то стои по-високо отколкото всички свръхестествени чудеса, които човек може да измисли или да направи да му се изявят относно техния пред полагаем "Дух".
Не съществува никакъв "дух на природата", който да може да изрази по-възвишени истини, отколкото сами те велики творения на природата, когато нашата душа се свърже с любов с тази природа и в интимно общение с нея слуша нейните тайни.
Такава любов, такова приятелство търсеше Парацелзий с природата.
към текста >>
6.
ЕПИЛОГ
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Който върви в този път и смисъла на тези мислители, той не трябва да се страхува, че ще изпадне в един плосък материализъм, когато
слуша
да му се описват тайните на природата от една "Естествена история на сътворението".
Аз чувам еди остър дисонанс, когато естествено-научните факти от описанието на Хекел се сблъскват с "религиозността" във вярванията на някои съвременници. Обаче от религиозните вярвания, които не са в хармония с природните факти, аз не долавям нищо от онова висше религиозно чувство, което намирам у Яков Бьоме и Ангелус Силезиус. Напротив, това висше религиозно чувство е в пълна хармония с действието на природните неща. Няма никакво противоречие в това, човек да се проникне от познанията на новата естествена наука и същевременно да върви в пътя, по който Яков Бьоме и Ангелус Силезиус са търсили Духа.
Който върви в този път и смисъла на тези мислители, той не трябва да се страхува, че ще изпадне в един плосък материализъм, когато слуша да му се описват тайните на природата от една "Естествена история на сътворението".
Който схваща моите мисли в този смисъл, той разбира заедно с мене по същия начин последната сентенция на "Херувимския странстващ поклонник", в смисъла на която трябва да звучи и съдържанието на тази книга: "Приятелю, това е достатъчно; ако искаш да четеш по-нататък: тогава иди и стани ти сам писанието и същността.
към текста >>
7.
05. А. ПОДГОТОВКА
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
И тогава, бавно и постепенно, като от само себе си, този напълно нов начин на
слушане
се превръща в навик.
Когато някой изразява дадено мнение пред друг човек, общо взето, то среща или одобрение, или несъгласие. Повечето хора веднага усещат потребност да изразят своето одобрение, респективно своята критика. Окултният ученик трябва да си наложи мълчание и в двата случая. Разбира се, не става дума за това, човек изведнъж да промени своя стил на живот и да се устреми към подобно вътрешно мълчание. Той може да започне с предварително подбрани случаи.
И тогава, бавно и постепенно, като от само себе си, този напълно нов начин на слушане се превръща в навик.
към текста >>
8.
ПРЕДГОВОР ОТ МАРИЯ ЩАЙНЕР
GA_11 Из Хрониката Акаша
Редом с гореспоменатите книги за напредналите в изучаването на духовната наука насочваме към езотеричните изследвания в “Окултно четене и окултно
слушане
” и към новоиздадения трети том от поредицата: Духовни същества и тяхната дейност, който днес би предизвикал особен интерес: “Историческа необходимост и свобода.
Редом с гореспоменатите книги за напредналите в изучаването на духовната наука насочваме към езотеричните изследвания в “Окултно четене и окултно слушане” и към новоиздадения трети том от поредицата: Духовни същества и тяхната дейност, който днес би предизвикал особен интерес: “Историческа необходимост и свобода.
Съдбоносни въздействия от света на мъртвите”.
към текста >>
9.
БЕЛЕЖКИ КЪМ ТОВА ИЗДАНИЕ
GA_11 Из Хрониката Акаша
Окултно четене и окултно
слушане
.
Окултно четене и окултно слушане.
Как да внесем действителността в идейния свят? 10 лекции, Дорнах 3. до 6. Октомври, 12. До 26.
към текста >>
10.
РАЗВИТИЕТО НА СВЕТА И ЧОВЕКА
GA_13 Въведение в Тайната наука
Трябва също да се вземе под внимание, че този, който чисто мисловно обхваща обясненията за свръхсетивния свят, в никакъв случай не е в положението на друг, който
слуша
описанието на дадено физическо събитие, без да може да го види.
Трябва също да се вземе под внимание, че този, който чисто мисловно обхваща обясненията за свръхсетивния свят, в никакъв случай не е в положението на друг, който слуша описанието на дадено физическо събитие, без да може да го види.
Защото само по себе си чистото мислене е вече една свръхсетивна дейност. Един сетивен факт не може чрез самия себе си да ни въведе в свръхсетивните процеси. Ако обаче мисленето бъде приложено върху описанията на свръхсетивните процеси, тогава то чрез самото себе си просто враства в свръхсетивния свят. Ето защо най-добрият път за постигане на свръхсетивни възприятия е този: да обгърнем с мисълта това, което свръхсетивното познание изнася за висшия свят. Такова мисловно проникване в свръхсетивния свят е свързано с най-голяма яснота.
към текста >>
11.
Първа картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Тя винаги ще
слуша
думи,
Тя винаги ще слуша думи,
към текста >>
12.
Седма картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Потискащо е да се
слуша
как
Потискащо е да се слуша как
към текста >>
13.
Втора картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Жадуващ да
слуша
,
Жадуващ да слуша,
към текста >>
14.
Дванадесета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Мистици самохвалци
слуша
жадно,
Мистици самохвалци слуша жадно,
към текста >>
15.
СВЕТОГЛЕДИТЕ В НАЙ-МЛАДАТА ЕПОХА НА РАЗВИТИЕТО НА МИСЪЛТА
GA_18_1 Загадки на философията
Така щото относно това Гьоте употребява думите: "Защото как може човек да
слуша
спокойно, когато той сравнява така лекомислено съчиненията на Аристотел и на Платон, които, според него, понеже нямат порядъчно съдържание, ще са изплували много добре до нас.
Защото чрез това, се надява той, човекът ще намери своето сигурно отношение към света. Бейкън чувства, че новото време не може вече да върви по пътя на Аристотел. Обаче той не знае, че в различните епохи в човека действат властващо различни душевни сили. Той отбелязва само, че той, Бейкън, трябва да отхвърли Аристотел. И върши това със страст.
Така щото относно това Гьоте употребява думите: "Защото как може човек да слуша спокойно, когато той сравнява така лекомислено съчиненията на Аристотел и на Платон, които, според него, понеже нямат порядъчно съдържание, ще са изплували много добре до нас.
Бейкън не разбира, че самият той иска да постигне същото, което Платон и Аристотел са постигнали, и че на същата цел той трябва да си послужи с други средства, защото средствата на древността не могат вече да бъдат такива на новото време. Той посочва един път, който във външното поле на природата би могъл да изглежда плодотворен; но Гьоте показва с примера на Галилей, че и на това поле е необходимо нещо различно от това, което Бейкън изисква. Ето защо пътят на Бейкън трябва да се окаже съвсем безплоден, когато душата търси достъпа не само до отделното изследване, а до един светоглед. Какъв плод ще донесе на един такъв светоглед търсенето на отделните явления и образуването на общи идеи от такива явления, ако тези общи идеи не проблясват като светкавици в душата от основите на съществуването и не доказват чрез самите себе си тяхната истинност? В древността мисълта се явяваше в душата като едно възприятие; този начин на възникване бе заличен от яснотата на новото съзнание за Аза; това, което в душата води до мислите, които трябва да образуват един светоглед, трябва да се оформи като едно откритие на душата.
към текста >>
16.
ЕПОХАТА НА КАНТ И НА ГЬОТЕ
GA_18_1 Загадки на философията
Сега той вече не
слуша
разума; и не следва вече сетивната наклонност.
Ето защо той нарича тази подбуда към красота играл на подбуда; "приятното, доброто, съвършеното, с тях човекът се отнася сериозно; но с красотата той играе. Естествено тук ние не трябва да си спомняме за игрите, които са в ход в действителния живот и които обикновено са насочени само към твърде материални предмети; но също така ние напразно бихме търсили в действителния живот красотата, за която става дума тук. Действително съществуващата красота е достойна за действително съществуващата игрална подбуда; обаче с идеала на красотата, който поставя разумът, е даден също и идеалът на игралната подбуда, която човек трябва да има пред погледа си във всички игри". /25-то писмо/. В изпълнението на тази идеална подбуда към игра човекът намира действителността на свободата.
Сега той вече не слуша разума; и не следва вече сетивната наклонност.
Той действа от наклонност така, като че действа по разум. "С красотата човек трябва само да играе, и той трябва да играе само с красотата... Защото, за да го изкажем най-после, човекът играе само там, където той е в пълното значение на думата човек, а той е само там напълно човек, където играе". Шилер би искал също да каже: В играта човекът е свободен; в изпълнението на дълга и в отдаването на сетивността той е несвободен. Ако човек иска сега да бъде в пълно значение на думата човек и в моралното постъпване, т.е., ако иска да бъде способен, той трябва да има към своите добродетели същото отношение както към красотата. Той трябва да облагороди своите наклонности и да ги превърне в добродетели; и трябва да се проникне със своите добродетели така, че съобразно цялото си същество да няма никаква друга подбуда, а да следва само тях.
към текста >>
17.
РЕАКЦИОННИ СВЕТОГЛЕДИ
GA_18_1 Загадки на философията
В Гьотинген Шопенхауер
слуша
ученията на Готлоб Ернст Шулце, авторът на "Енезидемус", който наистина беше в известно отношение противник на Кант, но посочи въпреки това Кант и Платон като двама велики духове, към които той следваше да се придържа.
Внезапната смърт на бащата, която бе предизвикана чрез падане от един склад, лошите изживявания сред търговското съсловие, виждането на арени на човешката мизерия при пътуванията, които младежът направи, и много други неща бяха предизвикали в него по-малко потребността да познае света, защото считаше че той заслужава да бъде познат, отколкото напротив онази потребност да си създаде в съзерцанието на нещата едно средство, за да ги понася. Той се нуждае от един светоглед за успокоение на неговото мрачно душевно настроение. Когато в 1809 година влезе в университета, мислите, които Кант, Фихте и Шелинг бяха въплътили в германското светогледно развитие, се намираха още в пълно последействие. Тогава тъкмо изгряваше звездата на Хегел. Този последният беше публикувал в 1806 годи на своето първо велико произведение "Феноменология на духа".
В Гьотинген Шопенхауер слуша ученията на Готлоб Ернст Шулце, авторът на "Енезидемус", който наистина беше в известно отношение противник на Кант, но посочи въпреки това Кант и Платон като двама велики духове, към които той следваше да се придържа.
С жар се задълбочи Шопенхауер в Кантовия начин на мислене. Той нарича революцията, която бе предизвикана чрез това в неговата глава, едно духовно новораждане. Той намира в нея толкова повече своето задоволство, като я намира в пълна съгласуваност с възгледите на други философи, които пълно му беше посочил, с възгледите на Платон. Нали Платон казва: Докато се отнасяме с нещата и процесите само възприемайки ги, ние сме човеци, които стоят здраво вързани в една тъмна пещера, така че не могат да обърнат главата си и не виждат нищо, освен в светлината на един горящ зад тях огън, на намиращата се срещу тях стена сянковите образи на действителните неща, които преминават между тях и огъня, а също така и своите собствени сенки и всеки един своята собствена сянка. Както тези сенки се отнасят към действителните неща, така нещата, които възприемаме се отнасят към идеите, които са истински действителното.
към текста >>
18.
05. I. Истинският облик на социалния въпрос, извлечен от живота на съвременното човечество
GA_23 Същност на социалния въпрос
Дори и работещият край машината човек да е все още твърде далеч от „науката", той
слуша
обясненията за своето положение от страна на тези, които търсят доводи за обясненията си именно в „науката".
В изискванията, които типичният пролетарии предявява днес пред обществото, е стаен не толкова преобразения в човешки импулси икономически живот, както някои си въобразяват, а икономическата наука, която е завладяла пролетарското съзнание. Този факт ясно проличава в специалната литература, както и в популярните журналистически статии, посветени на пролетарското движение. Да го отричаме, означава да затваряме очи пред действителното състояние на нещата. И в този смисъл, един фундаментален и определящ цялата днешна социална структура фактор, е този, че съвременният пролетарии позволява съдържанието на неговото класово съзнание да се определя от научно изковани понятия.
Дори и работещият край машината човек да е все още твърде далеч от „науката", той слуша обясненията за своето положение от страна на тези, които търсят доводи за обясненията си именно в „науката".
към текста >>
Човекът от непролетарските среди
слуша
работническата логика и настръхва: аз ще постигна достойно съществувание само чрез обобществяването на средствата за производство.
Социалните претенции в съвременната епоха се разрастват непрекъснато, но истинският трагизъм е в неразбирането на тези процеси, в липсата на предчувствие от страна на различни социални групи спрямо онази душевна нагласа сред широките маси, която напира към повърхността на живота, в невъзможността да се насочи изпитващият поглед върху това, което действително става в човешките души.
Човекът от непролетарските среди слуша работническата логика и настръхва: аз ще постигна достойно съществувание само чрез обобществяването на средствата за производство.
Обаче той не може да си изгради никаква представа за това, че в прехода към новото време, неговата класа не само че застави пролетария да работи с едно чуждо „средство за производство", но и че не успя да скрепи този труд с подходящо душевно съдържание. В този смисъл хора, които подминават точните преценки и правилните действия, могат да възразят: добре, но работникът чисто и просто се стреми да се изравни с положението на господстващата класа, каква роля играе тук душевното съдържание? Да, работникът може да твърди за себе си: Ето, аз не искам за душата си нищо от другите класи, искам само да не бъда експлоатиран от тях. Искам съществуващите класови разливи да бъдат премахнати. С подобни реплики социалният въпрос не може да бъде решен; те изобщо не докосват неговия истински облик.
към текста >>
19.
09. 10. Как трябва да се използват ръководните принципи
GA_26 Мистерията на Михаил
Който
слуша
една сказка в Гьотеанума, може да има едно непосредствено впечатление.
Възниква и една друга гледна точка. При разпространението на това, което Антропософията съдържа, на първо място е необходима съвестност и чувство на отговорност. Това, което се казва върху духовния свят, трябва да бъде доведено в такава форма, че образите на духовните факти и същества, които се дават, да не бъдат криво разбрани.
Който слуша една сказка в Гьотеанума, може да има едно непосредствено впечатление.
Когато предава отново това съдържание, това впечатление може да подържа в него един от звук и той ще бъде в състояние да формулира нещата така, че те да могат да бъдат правилно разбрани. Но когато един втори, трети става посредник, тогава вероятността става все по-голяма да се вмъкнат неточности. Всички тези неща трябва да се обмислят.
към текста >>
20.
I. Преживявания през детството
GA_28 Моят жизнен път
На баща ми му даваха един или друг съвет, но още тогава знаех: той обича да
слуша
какво му казват другите, но действа съобразно собствената си твърда воля.
Под такива влияния израснах до възрастта, в която баща ми трябваше да реши въпроса дали да ме изпрати в гимназията или в реалното училище във Винер Нойщат. Оттогава между политиката чувах и много разговори относно бъдещата ми житейска съдба.
На баща ми му даваха един или друг съвет, но още тогава знаех: той обича да слуша какво му казват другите, но действа съобразно собствената си твърда воля.
към текста >>
21.
II. Ученически години
GA_28 Моят жизнен път
Със
слушане
на четеното от него не можех да запомня нищичко.
Намерих следния изход. Часовете по история протичаха така, че учителят привидно ни преподаваше, но в действителност четеше от един учебник. После след всеки час трябваше да научаваме преподаваното ни по този начин от нашия учебник. Помислих си, че така и така вкъщи трябва да прочитам намиращото се в него. От „преподаването“ на учителя не възприемах нищо.
Със слушане на четеното от него не можех да запомня нищичко.
Така че разделих отделните коли на книжката на Кант, подвързах ги в учебника по история, който по време на часа стоеше отворен пред мен, и четях Кант, докато от катедрата ни беше „преподавана“ история. Разбира се, това беше голяма несправедливост, що се касае до училищната дисциплина, но не пречеше на никого и пречеше толкова малко на изискващото се от мен, че тогава по история получих оценка „отличен“.
към текста >>
22.
III. Студентски години
GA_28 Моят жизнен път
Прекарвах малкото време, което ми оставаше от
слушане
на лекции и частните уроци, които трябваше да давам, или в обществената библиотека, или в библиотеката на Висшето техническо училище.
Тези лекции ми действаха силно стимулиращо. Дълбоко ме вълнуваше разликата в разбиранията на Шрьоер и Цимерман.
Прекарвах малкото време, което ми оставаше от слушане на лекции и частните уроци, които трябваше да давам, или в обществената библиотека, или в библиотеката на Висшето техническо училище.
Там за първи път прочетох „Фауст“ на Гьоте. Наистина чак до деветнадесетата си година, когато бях подтикнат от Шрьоер, не бях стигнал до това произведение. Тогава обаче то спечели силния ми интерес и ме занимаваше интензивно. Шрьоер тъкмо беше публикувал своето издание на първата част. От него се запознах с нея.
към текста >>
23.
VIII. Размишления върху изкуството и естетиката; редактор при „Немски седмичник“
GA_28 Моят жизнен път
Човек можеше винаги с ново удоволствие да
слуша
„Тримата цигани“ на Ленау.
Там от време на време се появяваше вдовицата на Фридрих Хебел. Появата ѝ винаги означаваше празник. В една напреднала възраст тя се занимаваше с изкуството на декламацията, което пренасяше сърцето в блажена омая и напълно покоряваше усета за изкуство. А когато Кристине Хебел разказваше, цялото помещение се изпълваше с душевна топлота. На тези вечери у Формей се запознах и с актрисата Вилборн – интересна личност с блестящ декламаторски глас.
Човек можеше винаги с ново удоволствие да слуша „Тримата цигани“ на Ленау.
Скоро стана така, че кръгът, който се беше образувал у Формей, започна понякога да се събира и при г-жа Вилборн. Но колко по-различно беше там. Тези, които в пасторския дом се държаха сериозно, тук ставаха весели и жизнерадостни и откликваха на хумора на Фридрих Шльогл, когато този „виенски народен поет“ четеше забавните си истории. Когато например във Виена в един тесен кръг въведоха практиката на кремацията, той написа един „фейлетон“. В него разказваше как един мъж, който обича жена си по малко „грубоват“ начин, всеки път, когато нещо не му харесва, ѝ подвиква: „Дърто, марш в крематориума!
към текста >>
24.
XVI. Сред учени и хора на изкуството; Гьотеви събрания
GA_28 Моят жизнен път
Той би могъл да
слуша
за моя свят единствено по такъв начин, че да го сметне за Кантовото „нещо само по себе си“, което лежи „отвъд съзнанието“.
Когато говорех с него, можех изцяло да бъда Ото Харнак. Възприемах мислите му, вживявах се в тях – в посочения смисъл – като на гости, но все пак „като вкъщи“. Изобщо не си и помислях да го помоля да ме посети. Той можеше да живее само при себе си. Беше толкова погълнат от своите мисли, че усещаше като чуждо всичко, което не беше негово.
Той би могъл да слуша за моя свят единствено по такъв начин, че да го сметне за Кантовото „нещо само по себе си“, което лежи „отвъд съзнанието“.
Чувствах се духовно задължен да се отнасям към неговия свят не по кантиански, а да пренеса своето съзнание в него.
към текста >>
25.
XXXI. Начало на сътрудничеството с Мари фон Сиверс
GA_28 Моят жизнен път
Главното беше организирането на открити лекции, в които се обръщах към публика, стояща извън Теософското общество, която идваше да ги
слуша
единствено заради тяхното съдържание.
Служещата за отправна точка работа в съществуващите тогава клонове на Теософското общество съставляваше само част от нашата дейност.
Главното беше организирането на открити лекции, в които се обръщах към публика, стояща извън Теософското общество, която идваше да ги слуша единствено заради тяхното съдържание.
към текста >>
26.
3. До всички членове * II 27 Януари 1924 Относно правилното отношение на Обществото към антропософията
GA_39 Писма до членовете
Този, който
слуша
да се говори за Антропософия от даден човек иска да има пред себе си човека в цялата негова първична същност, а не един изговорен текст.
Подобно представяне е несъвместимо с антропософията.
Този, който слуша да се говори за Антропософия от даден човек иска да има пред себе си човека в цялата негова първична същност, а не един изговорен текст.
към текста >>
27.
19. До всички членове * XVIII 10 август 1924 Относно използването на 'Ръководните мисли'
GA_39 Писма до членовете
Не трябва да се мисли, че човек
слуша
съдържанието на лекциите, а отделно постига познание за висшите светове чрез медитация.
Макар и с известно право някои казват: "Каква е моята полза да чуя всички тези неща за духовните светове, ако самият аз не мога да виждам в тях? " Този, който казва това не разбира, че такова виждане бива подпомогнато, когато обработката на антропософското съдържание се извършва по разяснения тук начин. Лекциите в Гьотеанума се изнасят така, че съдържанието им да продължи да живее и работи свободно в умовете на слушателите. Същото се отнася и за съдържанието на лекционните цикли. Те не съдържат някакъв мъртъв материал, съобщен само външно, а материал, който когато е разгледан от различни страни, стимулира виждането на духовните светове.
Не трябва да се мисли, че човек слуша съдържанието на лекциите, а отделно постига познание за висшите светове чрез медитация.
По този начин той никога няма да постигне истински напредък. Тези две неща трябва да действат заедно в душата. Упражнение за душата също е по-нататъшното размишление върху антропософските идеи, както и тяхното душевно усвояване. Един човек израства в духовния свят с отворени очи, ако използва Антропософията по този описан начин.
към текста >>
28.
Пролет
GA_40 Стихове и медитации
вглъбено
слуша
вглъбено слуша
към текста >>
29.
1. Същност на духовната наука и нейното значение за нашето съвремие; Берлин, 20. 10. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Това е напълно самопонятно и не само самопонятно поради причината, че онова, което в известно отношение се внедрява като нещо ново в културния живот на човечеството, какъвто е случаят с Духовната наука, винаги е било третирано с известно отблъскване, както всички малки и големи постижения на човечеството, а защото фактически в обсега на представите, които човек добива днес например от естественонаучното наблюдение има много неща, които предизвикват необходимостта от подобно отношение: този, който вярва, че стои изцяло на почвата на естествената наука, се вижда забъркан в истински противоречия, когато
слуша
това, което Духовното наука казва.
Но още сега трябва да обърнем вниманието върху това, че тази наука води именно до това, което ние наричаме действително съдържание на духовния свят, едно съдържание, което е живо изпълнено от една такава действителност, както например самото човешко същество е изпълнено с действителност. От тази гледна точка Духовната наука е на ясно по въпроса, че на основата на всяко външно, физическо-сетивно съществуване, на основата на всяко съществуване, на което ни говорят сетивата и опитът на разума, стои в крайна сметка един духовен свят, че човекът както и всички други неща са родени от този духовен свят, развили са се от него. Така щото зад сетивния свят, зад това, което обикновено наричаме физическо външно съществуване, се простира областта на духовния свят. И когато Духовната наука пристъпва постепенно към това, да покаже от своите наблюдения, как изглеждат нещата в този духовен свят, как на основата на нашия сетивен свят стои духовният свят, тогава в много кръгове на нашето съвремие започва да се проявява отвръщане, антипатия, нещо, което в началото на днешната сказка охарактеризирахме с думите: В широки кръгове на нашето съвремие Духовната наука е нещо необичано. И никак не е трудно да се разбере, че днес на тази Духовна наука се оказва голямо съпротивление.
Това е напълно самопонятно и не само самопонятно поради причината, че онова, което в известно отношение се внедрява като нещо ново в културния живот на човечеството, какъвто е случаят с Духовната наука, винаги е било третирано с известно отблъскване, както всички малки и големи постижения на човечеството, а защото фактически в обсега на представите, които човек добива днес например от естественонаучното наблюдение има много неща, които предизвикват необходимостта от подобно отношение: този, който вярва, че стои изцяло на почвата на естествената наука, се вижда забъркан в истински противоречия, когато слуша това, което Духовното наука казва.
Който сам стои на почвата на Духовната наука, никак не се съмнява, че с известно право против тази Духовна наука могат да се изнесат стотици и стотици от така наречените опровержения. Бих искал само да вмъкна като в скоби, че за да се внесе веднъж яснота в повдигнатия въпрос, аз ще държа в близко време две сказки на различни места, от които едната под заглавието: "Как се опровергава Теософията? ", а другата: "Как се основава Теософията? ". Това ще направим само като опит, за да бъде показано веднъж, как този, който стои на почвата на Духовната наука, действително може до изнесе всичко, което се повдига като опровержения срещу Духовната наука. Бих искал даже да кажа, че случаят е такъв, щото днес съвсем не е особено трудно да се говори за опровержения на Духовната наука така, както те обикновено се правят.
към текста >>
30.
2. Как се добива познание на духовния свят; Берлин, 15. 12. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Защото постоянно трябва да подчертавам: Когато един човек със здраво чувство за истината и със свободна от предразсъдъци логика
слуша
съобщенията на Духовната наука, даже и когато не може сам да вижда в духовните светове, въпреки това всичко, което идва от такива съобщения, може да се превърне за него в енергия и силни чувства за душата, макар и отначало той да вярва в Хекелизма или в Дарвинизма.
Това, което бе показано днес, е едно указание наложено от нашите днешни условия на времето, че е възможно едно духовно изследване. То не е казано за това, че всеки един трябва веднага да стане един духовен изследовател.
Защото постоянно трябва да подчертавам: Когато един човек със здраво чувство за истината и със свободна от предразсъдъци логика слуша съобщенията на Духовната наука, даже и когато не може сам да вижда в духовните светове, въпреки това всичко, което идва от такива съобщения, може да се превърне за него в енергия и силни чувства за душата, макар и отначало той да вярва в Хекелизма или в Дарвинизма.
Това, което Духовният изследовател има да каже, то е способно винаги все повече и повече да говори на здравото чувство за истината, което човек притежава, толкова повече, че то е свързано с най-дълбоките интереси на всеки човек. Може да има хора, които не считат, че е необходимо за благото на тяхната душа да знаят, в какво отношение се намират помежду си земноводните животни и млекопитаещите и тем подобни. Обаче това, което може да бъде казано от почиващото на сигурни основи духовно изследване, трябва да сгрее всички хора: Че душата доколкото тя принадлежи на духовния свят, слизайки в сетивното съществуване чрез раждането и отново връщайки се в духовното царство чрез смъртта принадлежи на сферата на вечността. Това трябва да представлява най-дълбок интерес за всички хора, което постоянно се потопява все повече и повече в тяхната душа като сила, която е такава сила, че от нея душата получава сигурност, за да може да стои на своето място в живота. Една душа, която не е запозната с това, що е тя и какво иска, какво значи това според нейното същество, може да стане безутешна, накрая може да се отчая и да се чувствува пуста и празна.
към текста >>
31.
4. Заратустра; Берлин, 19. 01. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
И който не иска да
слуша
моите думи, както аз ги говоря, както аз ги мисля и разбирам, той ще изпита нещо лошо, преди да дойде свършекът на земните цикли!
Това Заратустра изказа с пълни със значение думи, които намираме още и в по-късните писания, защото писмени документи са били написани едва по-късно, обаче това, което Духовната наука има да каже, тя го има от други източници -, той го изказа с хубавите думи, от които звучи целият вътрешен импулс на неговата мисия. Но от тези думи звучи също цялата страст, с която той се чувствуваше като противник на принципа на Ариман или на принципа на тъмнината, когато казва: "Аз искам да говоря! Елате и слушайте ме, вие, които отдалече вие, които от близо имате желание за това, и отбелязвайте точно всичко. Защото той не трябва вече да побеждава, злият враг и лъжливият учител, той не ще побеждава вече, добрия Дух, толкова продължително време проникна той вече със своето зло дихание гласа и словото на човека. Аз обаче искам да говоря против него в смисъла на това, което най-Възвишеното, Първичното, което Ахура Маздао ми казва.
И който не иска да слуша моите думи, както аз ги говоря, както аз ги мисля и разбирам, той ще изпита нещо лошо, преди да дойде свършекът на земните цикли!
" Така говори Заратустра. И ние искаме да почувствуваме в тези думи, че с тях той можа да каже на човечеството нещо, което действително може да бъде доловено и почувствувано през всички следващи културни епохи. И който има чувството да се вслуша в това, което живее в нашето време, макар и слабо възприемаемо, който се вслушва в нашата култура с духовно чувство, той винаги ще долови отзвука на това, което Заратустра е казал на човечеството преди хилядолетия. И така той ще бъде един от онези, по отношение на които това, което можем да кажем върху даровете на тези велики ръководители за човечеството и тяхното положение сред човечеството също и по отношение на много неща още, които ще чуем още за Хермес, Буда, Мойсей и други велики ръководители,то може да бъде резюмирано в думите:
към текста >>
32.
5. Галилей, Джордано Бруно и Гьоте; Берлин, 26. 01. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Това бяха изрази, които Галилей трябваше да
слуша
в своето време.
Това бяха изрази, които Галилей трябваше да слуша в своето време.
Така и един учен с църковни разбирания искаше също да пише върху въпроса за безсмъртието. Как се пишеше тогава? Хората вземаха това, което искаха да третират, от учението на църквата и освен това вземаха и всичко, което смятаха, че могат да цитират от Аристотел, за да могат да докажат съответния въпрос така или така, както искаха да го докажат. Тогава съответният човек, който беше член на един свещенически съюз, беше събрал най-различни извадки с цел да покаже по въпроса за безсмъртието това, което е било истинското мнение на Аристотел. Това отново е една истина: Понеже духовниците трябваше да представят книги на своите началници, тогава началникът на този човек му казва: Това е опасно, не ще бъде одобрено, защото извлеченията от Аристотел биха могли да докажат и противното.
към текста >>
33.
Библията и мъдростта
GA_68-1 Библията и мъдростта
По тези причини, да се игнорират подобни духовни и идейни течения и да се отказва да се
слуша
, защото някой сам за себе си е задоволен, не е без елемент на опасност.
Онова, което в дадена епоха се превръща във всемирна благодат за хората – или, да кажем, всеобща вяра и убеденост, винаги води своето начало от малък брой хора; и е напълно възможно постоянно растящия поток на убеждения да се излее и да стане световен в не много далечно бъдеще от малцината, които днес се чувстват принудени да атакуват Библията заради желанието си да изградят своя светоглед в съгласие със своята наука.
По тези причини, да се игнорират подобни духовни и идейни течения и да се отказва да се слуша, защото някой сам за себе си е задоволен, не е без елемент на опасност.
Всеки, който наистина взема насериозно еволюцията на човечеството, би трябвало до известна степен да счита за свой дълг да обърне внимание на възраженията, направени от искрените търсачи на Истината, и да види каква връзка имат тези възражения с Библията.
към текста >>
34.
V. Йога в Изтока и Запада
GA_92 Езотерична космология
Има три начина на
слушане
: да приемем думите като неоспоримо авторитетни; да бъде скептични и да се борим с онова, което чуваме; да обърнем внимание на казаното без раболепие, сляпa доверчивост и без систематично противопоставяне, позволявайки на идеите да работят върху нас и наблюдавайки техните въздействия.
Източното Посвещение се състои, докато човекът е в състояние на сън; западното Посвещение трябва да бъде постигнато в състояние на будност. С други думи, няма разделяне на етерното и физическото тяло. В западното Посвещение ученикът е свободен; учителят играе само ролята на пробуждащ. Той не се опитва да доминира или превръща; той просто излага онова, което той сам е видял. И как би трябвало да го слушаме ние?
Има три начина на слушане: да приемем думите като неоспоримо авторитетни; да бъде скептични и да се борим с онова, което чуваме; да обърнем внимание на казаното без раболепие, сляпa доверчивост и без систематично противопоставяне, позволявайки на идеите да работят върху нас и наблюдавайки техните въздействия.
Последното е отношението, което ученикът трябва да възприеме спрямо своя учител в западното Посвещение.
към текста >>
35.
ХІІ. Деваканичният свят (продължение)
GA_92 Езотерична космология
Онзи, който няма тази вяра, е неспособен да разбере, недостоен да
слуша
.
Той е пратеника на Посветения и е носен от символичен лебед. Пратеникът на великия Посветен е "лебед". Никой няма право да го пита за истинското му име, нито откъде идва. Авторитетът му не може да бъде подлаган на съмнение. Трябва да му се вярва заради думите му; по истината, сияеща на лицето му, той трябва да бъде разпознат.
Онзи, който няма тази вяра, е неспособен да разбере, недостоен да слуша.
Ето защо Лоенгрин забранява на Елза да пита за името му и откъде идва. Лебедът е чела, който носи учителят.
към текста >>
36.
СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23 октомври 1905 г. Свободното масонство и човешката еволюция І. /само за мъже/
GA_93 Легендата за храма
Тази женско оцветена мъдрост е пасивна, подходяща да получава, да
слуша
, да наблюдава, да поема от заобикалящата обстановка.
Разделянето е едно определено събитие, което може да бъде проследено. Тук обаче ние ще трябва да се задоволим само с указания. Следователно ние имаме работа с мъжко оцветена мъдрост в жената и женско оцветена мъдрост в мъжа.
Тази женско оцветена мъдрост е пасивна, подходяща да получава, да слуша, да наблюдава, да поема от заобикалящата обстановка.
Мъжко оцветената мъдрост, активната мъдрост е подходяща да бъде продуктивна. Така ние имаме една двойствена мъдрост; женската мъдрост, която е деятелна и която естествено се прехвърля също и върху мъжете. Така че да има също и достатъчно мъже, които да поемат женската мъдрост. Расата се развива долу на физическото поле; а горе имаме работа с една активна интуиция, произхождаща от жените и едно пасивно познание, което носи решително мъжки характер.
към текста >>
37.
V. Йога в Изтока и Запада.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Има три начина на
слушане
: да приемем думите като неоспоримо авторитетни; да бъде скептични и да се борим с онова, което чуваме; да обърнем внимание на казаното без раболепие, сляпa доверчивост и без систематично противопоставяне, позволявайки на идеите да работят върху нас и наблюдавайки техните въздействия.
Източното Посвещение се състои, докато човекът е в състояние на сън; западното Посвещение трябва да бъде постигнато в състояние на будност. С други думи, няма разделяне на етерното и физическото тяло. В западното Посвещение ученикът е свободен; учителят играе само ролята на пробуждащ. Той не се опитва да доминира или превръща; той просто излага онова, което той сам е видял. И как би трябвало да го слушаме ние?
Има три начина на слушане: да приемем думите като неоспоримо авторитетни; да бъде скептични и да се борим с онова, което чуваме; да обърнем внимание на казаното без раболепие, сляпa доверчивост и без систематично противопоставяне, позволявайки на идеите да работят върху нас и наблюдавайки техните въздействия.
Последното е отношението, което ученикът трябва да възприеме спрямо своя учител в западното Посвещение.
към текста >>
38.
ХІІ. Деваканичният свят (продължение).
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Онзи, който няма тази вяра, е неспособен да разбере, недостоен да
слуша
.
Той е пратеника на Посветения и е носен от символичен лебед. Пратеникът на великия Посветен е “лебед”. Никой няма право да го пита за истинското му име, нито откъде идва. Авторитетът му не може да бъде подлаган на съмнение. Трябва да му се вярва заради думите му; по истината, сияеща на лицето му, той трябва да бъде разпознат.
Онзи, който няма тази вяра, е неспособен да разбере, недостоен да слуша.
Ето защо Лоенгрин забранява на Елза да пита за името му и откъде идва. Лебедът е чела, който носи учителят.
към текста >>
39.
Възпитателна практика въз основа на духовното познание
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Каквото кажете на детето или направите през първата седемлетка, е по-малко важно от начина как се оформя неговото обкръжение и какво детето вижда и
слуша
.
Ако очите на детето виждат само красота до седмата си година, то се изгражда така, че през целия си живот ще запази усет към красивото. По-късно усетът към красивото не може повече да се развива по същия начин.
Каквото кажете на детето или направите през първата седемлетка, е по-малко важно от начина как се оформя неговото обкръжение и какво детето вижда и слуша.
Вътрешните растителни сили трябва да се поощряват дотогава чрез външните впечатления. Свободно формиращият дух на детето създава човешка фигура от парче дърво, което има няколко точки и черти за очите, носа и устата. Но когато детето получи възможно добре оформена кукла, има нещо, за което е вързано. Поради това вътрешната духовна сила е залепена за това, което вече съществува и не бива призована към собствена дейност – тя е обвързана – и с това изграждащата сила на фантазията почти се изгубва за през следващия живот.
към текста >>
40.
Отношението на човешките сетива към външния свят
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Науката анатомия описва, че човекът се състои от тези и онези органи, че има черен дроб, сърце, нос за мирисане, уши за
слушане
, очи за виждане.
Всеки път, когато физическото тяло премине на следващата планетна степен, винаги е научавало нещо и е ставало по-съвършено. Ако разгледате човека, ще видите, че той се състои от различни органи. Хората не се замислят особено как са се появили тези органи.
Науката анатомия описва, че човекът се състои от тези и онези органи, че има черен дроб, сърце, нос за мирисане, уши за слушане, очи за виждане.
Тя описва органите също и по отделно. Но при това прави нещо съвсем особено, което може да се сравни само със следното. Представете си, че поставим стара маса до нова маса и съвсем просто опишем и двете маси. Едната има четири крака, горната дъска е оцветена така и така. Втората също има четири крака, горната дъска е оцветена и т. н.
към текста >>
Да
слуша
са го учили по-висши същества, но по-късно също и по-нисши същества.
Когато се усещате вътре в кожата си, можете да почувствате, като че ли съществата от всички страни работят върху тялото ви. Когато в своето първоначално развитие човекът е стигнал до Стария Сатурн, върху слуха му са могли да работят само най-висши същества.
Да слуша са го учили по-висши същества, но по-късно също и по-нисши същества.
Съществата, които на Земята са въплътени във външния въздух, са се присъединили да работят върху слуховия му орган. Със слуховия орган човекът възприема движещия се въздух, това, в което лежи звукът.
към текста >>
41.
Биографията на човека във връзка с планетната еволюция
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Преди той е трябвало да
слуша
света, а сега светът може да
слуша
него.
Неговата преценка има цена за другите.
Преди той е трябвало да слуша света, а сега светът може да слуша него.
Това е важно, понеже в това отношение много се греши. Преди всичко човекът уврежда самия себе си, когато раздава съвети, преди да е достигнал зрялата възраст, средата на живота. Ако той се чувства само като ученик, който повтаря това, което е чул, няма да си поставя такива камъни по пътя, както това става, когато представя всякакви неща за свое собствено учение. Чрез това той обезсилва именно своите най-добри сили. Преди това може да постигне знание, но мъдрост е нещо, което трябва да се развие вътрешно.
към текста >>
42.
«Тайните» – коледно и великденско стихотворение от Гьоте
GA_98 Природни и духовни същества
Той
слуша
суровия си баща.
След това ни се разказва как той послушно се съобразява с това, което първоначално се изисква от него в родителския дом.
Той слуша суровия си баща.
Душата преобразува своите изживявания, идеи и мисли. Тогава в нея се развиват лечебни сили, чрез които може лечебно да действа в света. Развиват се сили, предизвикващи чудеса.
към текста >>
43.
Приложение: За съществата, които влияят на човека
GA_98 Природни и духовни същества
Честност в мисленето,
слушане
в убежденията (?) възпрепятства лошите влияния.
Благородните чувства могат да ни помогнат относно венерините същества, които имат влияние върху чревната лимфа, а ясни намерения действат на сетивно-нервните течения, върху които имат влияние обитателите на Сатурн.
Честност в мисленето, слушане в убежденията (?) възпрепятства лошите влияния.
към текста >>
44.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 1 Юни 1907. Седем планитарни състояния на съзнание на хората.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Човек
слуша
с ушите и усеща, че в пространството има предмети, които звучат, разпространяват звук.
Нашето сегашно съзнание ние наричаме предметно съзнание, или реално, бодърстващо дневно съзнание. То ви е известно като нещо свойствено ви от сутринта, когато се събуждате, до вечерта, когато заспивате. Трябва да изясним, в какво се състои това съзнание. То се състои в това, че човек насочва чувствата си към външния свят и възприема предметите, затова ние го наричаме предметно съзнание. Човекът гледа това, което го обкръжава и вижда със своите очи в пространството някакви предмети, които са очертани.
Човек слуша с ушите и усеща, че в пространството има предмети, които звучат, разпространяват звук.
Той усеща предметите със своите сетива, намира и топли или студени, мирише ги, пробва ги на вкус. И човекът мисли за всичко, което възприема със своите сетива. Той използва разума си за да разбере тези разнообразни предмети, и от тези факти на сетивното възприятие и разбирането им с нашия ум се състои бодърствуващото дневно съзнание във вида, в който човек го притежава сега. Такова съзнание не винаги е имало в човек, то се е развило до този стадий, и то не винаги ще остане такова,а човек ще достига по-високи състояния на своето съзнание. Със средствата, които ни дава окултизма, ние можем за сега да разгледаме седем състояния на съзнанието, от които нашето се явява по средата.
към текста >>
45.
3. Трета лекция, Берлин, 21.10.1907 г., сутрин. Отмиращи и раждащи се органи в човешкото тяло. Физиономията на смъртта.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Този, който
слуша
подобни приказки и легенди, може посредством чувствата, надигащи се в него, да предугади дълбините, които те крият.
Чие сърце би забило по-силно при думите унаследяване, аклиматизиране и други подобни? При тези думи никой не чувства нищо. Но ако някой чуе как земята е преминала през ранните си състояния като Сатурн, Слънце и Луна, ако някой чуе, как човечеството е преминало от лемурийската в атлантската епоха и т.н. и все пак остане не развълнуван, то той трябва да е нездрав душевно. Този, който е готов да чувства непосредствено, ще бъде прободен в сърцето от тези думи.
Този, който слуша подобни приказки и легенди, може посредством чувствата, надигащи се в него, да предугади дълбините, които те крият.
към текста >>
46.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Ако някой ме
слуша
- а сега Той говори само за низшия Аз, който няма никакъв усет за вечността, той не приема Моето свидетелство; той просто не ме разбира.
Всъщност на много места Христос иска да каже: Когато говоря за Аза, аз говоря за вечния Аз в човека, който е едно цяло с духовната Първопричина на света. Когато говоря за този Аз, аз говоря за нещо, което е спотаено в най-дълбоките бездни на човешката душа.
Ако някой ме слуша - а сега Той говори само за низшия Аз, който няма никакъв усет за вечността, той не приема Моето свидетелство; той просто не ме разбира.
Защото аз не мога да говоря за нещо, което преминава от Мен към него. В този случай той не би бил свободен, не би бил самостоятелен. Всеки трябва да намери Бога, когото проповядвам, в самия себе си, като своя вечна същност.
към текста >>
47.
4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 20 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
" "Който има уши, нека
слуша
: Нему аз ще дам да яде не само от предходното дърво, а от дървото на живота", т.е.
Църквата от Ефес е изоставила любовта си към външните дела. В Откровението на Йоана се казва съвършено правилно: "Ти мразиш делата на николаитите" "Николаитите" не са нищо друго освен онези хора, за които животът се изразява само в почитането на сетивния свят. През времето, за което говори посланието, съществуваше една секта на Николаитите, които считаха, че всичко ценно за човека се изразява, се свежда само до външния, до сетивен живот, до живота на плътта. "Ти не трябва да вършиш това", казва този, който вдъхновява първото послание. "Но ти не трябва да изоставаш от първата любов", казва той също; "защото имайки любов за този външен свят, с това ти го оживотваряващ, повдигаш го в духовния живот!
" "Който има уши, нека слуша: Нему аз ще дам да яде не само от предходното дърво, а от дървото на живота", т.е.
той ще бъде в състояние да одухотвори това, което се намира тук в сетивния свят, за да го възнесе на олтара на духовния живот.
към текста >>
"който има уши да
слуша
, нека
слуша
, що говори духът на църквите.
Да вземем един човек, който не живее така, че да извлече от своя живот истинските плодове. Той не взема със себе си никакви плодове в духовния живот. Но в духовното съществуване той може да живее само от тези плодове. Следователно, ако не донесе там със себе си никакви плодове, той ще изпита "втората смърт". Обработвайки това земно поле, чрез това той се спасява от "втората смърт".
"който има уши да слуша, нека слуша, що говори духът на църквите.
който победи, той няма да бъде повреден от втората смърт. "/Откров., 2, 11/.
към текста >>
48.
11. СКАЗКА ДЕВЕТА. Художественият строеж на Евангелието на Йоана.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Достатъчно беше само някой да
слуша
думите, които излизаха от устата на неговия събеседник; когато живо чувствуваше нещо или когато мислеше силно, другият също можеше да го чувствува и да го знае.
Едновременно с човешкото съзнание в човечеството се е изменило всичко. Човек трябва да бъде с ненапълно отворени очи, за да вярва, че и днес светът е такъв, какъвто е бил винаги. Всичко се изменя. Изменили са се и самите отношения на човешките същества помежду им. Видяхме, че в миналото, до идването на Христовия импулс, хората са имали твърде силно влияние едни върху други.
Достатъчно беше само някой да слуша думите, които излизаха от устата на неговия събеседник; когато живо чувствуваше нещо или когато мислеше силно, другият също можеше да го чувствува и да го знае.
През времената, когато любовта зависеше много от роднинските връзки, чувството беше съвършено различно от това, което ние днес познаваме. Без съмнение днес то има по-интимен характер, но не е вече така силно. Чувството на любовта ще добие своята пълна сила само тогава, когато всички души ще бъдат завладени от Христовия импулс. В миналото Любовта лекуваше, тя действуваше на душата като балсам. С постепенното развитие на мисълта и на ума изчезнаха и силите, които преминаваха от една душа към друга.
към текста >>
49.
1. Първа лекция, Базел, 15 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Да, тази възможност беше нещо напълно естествено: Хората да се отрекат така да се каже от виждането в духовния свят, за да бъдат по-лесно доведени до духовното
слушане
на това, което говорят духовните Същества.
От друга страна, за определени периоди от развитието на човечеството беше полезно днес това вече не се практикува някои хора да надхвърлят имагинативното познание и да бъдат издигнати направо до инспиративното познание или по възможност направо до интуитивното познание. Такива хора доброволно се отказваха от привилегията да виждат около себе имагинативните образи на духовния свят. Те само слушаха и чуваха с духовното си ухо думите, идващи от Съществата на духовния свят. Представете си за миг, че между Вас и друг човек има една стена и Вие не можете да виждате този човек, обаче Вие го чувате как говори зад стената.
Да, тази възможност беше нещо напълно естествено: Хората да се отрекат така да се каже от виждането в духовния свят, за да бъдат по-лесно доведени до духовното слушане на това, което говорят духовните Същества.
Съвършено безразлично е дали някой вижда образите на имагинативния свят, или не, след като е в състояние да възприема с духовното ухо и да чува това, което намиращите се в свръхсетивния свят Същества имат да кажат за себе си и ако той е в състояние да стори това, тогава за такъв човек казваме, че той е надарен с вътрешното слово противоположно на външното слово, с което хората се разбират помежду си във физическия свят.
към текста >>
50.
8. Осма лекция, 24 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Има и друга възможност: Душата
слуша
било то словото на Христос Исус или словото на духовната мъдрост -, обаче самата тя не е достатъчно дълбока.
Има и друга възможност: Душата слуша било то словото на Христос Исус или словото на духовната мъдрост -, обаче самата тя не е достатъчно дълбока.
Душата е само подготвена и разбира, че тези истини са напълно правдоподобни, но всъщност тя не може да се съедини с тях. Тя може да повтори, да възпроизведе една или друга мъдрост, но не може да стане едно цяло с нея; тя прилича на семето, което пада на камениста почва и не може да порасне.
към текста >>
51.
За правилното отношение към антропософията. Щутгарт, 13 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Много лесно би могло да се направи извод, че визионерското виждане е по-добрата подготовка за смъртта, отколкото простото
слушане
на факти от духовния свят.
Много лесно би могло да се направи извод, че визионерското виждане е по-добрата подготовка за смъртта, отколкото простото слушане на факти от духовния свят.
Но все пак това не е така! След смъртта човек действително има малка полза от това, че той просто нещо визионерски е видял. Напротив, фактически той веднага започва да осъзнава това, което е приел в съобщенията, ако ги е разбрал с разума. След смъртта има значение именно това, което сме разбрали, без значение дали сме го видели или не. Да вземем един най-дълбоко посветен: той може да обхваща с ясновиждането си целия духовен свят, но това не усилва значението си след смъртта, ако той не е в състояние да изрази съзерцаваните факти в човешки понятия.
към текста >>
52.
6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Щутгарт, 3. 3. 1910 г. Новото появяване на Христос в етера.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
След това един наглед незабележителен човек идва до същата местност, където той проповядва и първоначално
слуша
неговите проповеди; и накрая излиза обаче вместо да бъде обикновен човек, че той става инструктор на проповедника на Таулър.
Как би могло това да се появи пред нас по един по-величествен начин, отколкото, когато чуваме как един забележителен човек с възвишени таланти проповядваше по такъв начин, че човек чува: Той обявява велики неща от дълбините на неговата душа? Човек може да си представи, че този проповедник е бил дълбоко проникнат от онова, което може да се нарече християнски мистицизъм.
След това един наглед незабележителен човек идва до същата местност, където той проповядва и първоначално слуша неговите проповеди; и накрая излиза обаче вместо да бъде обикновен човек, че той става инструктор на проповедника на Таулър.
Макар че бе постигнал такова високо равнище проповедникът Таулър прекъсна своята проповед, докато не се усети проникнат от онова, което живееше в обикновения човек. И когато след като бе разкрил себе си за това вдъхновение, Таулър отново се качи на амвона, силното впечатление на неговата проповед ни става символично ясна, когато ни се каза, че мнозина от неговите слушатели паднали на земята като мъртви. Това означава, че всичко от по-нисшата природа у тях е било убито. Това е било откровение на Световното Аз, работещо така силно отвътре, както то бе работило от елементите при Мойсей през втората предхристиянска епоха. Така виждаме, че времето на Мойсей отново се съживява и то по такъв начин, че духът на Мойсей прониква и излъчва живот в целия дух на християнския мистицизъм, от Майстор Екхард до най-късните християнски мистици.
към текста >>
Всеки, който няма уши да
слуша
обаче ще трябва да чака до следващо въплъщение, за да придобие способностите, които трябва да бъдат придобити тук, за да може да бъде преживяно Христовото събитие тук и в духовния свят.
Онзи, който вярва, че ние сме били поставени на физическата земя за нищо, върви по кривата пътека. Тук ние трябва да придобием способности, които не можем да придобием в никакъв друг свят. Способностите за едно разбиране на Христовото събитие, за което току-що говорихме и за последващите събития, трябва да бъдат придобити тук на земята. Онези човешки същества, които придобиват тези способности сега, тук на тази земя чрез ученията на Духовната Наука, ще принесат тези способности през портите на смъртта. Не само чрез посвещение, но и чрез приемане чрез разбиране на ученията на Духовната Наука човек може да придобие тези способности, възможността да възприема Христовото събитие също и в духовния свят между смърт и ново раждане.
Всеки, който няма уши да слуша обаче ще трябва да чака до следващо въплъщение, за да придобие способностите, които трябва да бъдат придобити тук, за да може да бъде преживяно Христовото събитие тук и в духовния свят.
Никой следователно не може да смята, че откровението на Христовото събитие, което може да бъде разбрано само чрез цялото духовно-научно учение, не ще донесе плод за него, ако вече е преминал през портите на смъртта по времето, когато то ще стане. То ще донесе плод и за него.
към текста >>
53.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 май 1910 г. Смърт и раждане от гледна точка на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Представете си, как един студент
слуша
лекциите на университетски професор, привърженик на Дарвин.
Представете си, как един студент слуша лекциите на университетски професор, привърженик на Дарвин.
Какво може да се чуе от човек, който застъпва теорията за естествения подбор? Защо например пита той петелът има красивите, сини, искрящи цветове на своите пера? Те се обясняват с половото привличане, защото кокошките избират онзи петел, чиито пера имат най-ярките синкави отблясъци. Другите екземпляри отпадат и така, грубо казано, възниква една определена порода. Ето го „висшето развитие", ето го решителния „полов подбор"!
към текста >>
54.
8. Осма лекция, 8. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Сякаш към нас се понасят думите от един вид духовен разговор, състоял се между великите индивидуалности преди много столетия, така че онези, които искат, наистина да са в състояние да разберат евангелските думи: „Който има уши да
слуша
, нека
слуша
" (Матей 11, 15).
И сега, когато разглеждаме тези древни документи които са ни завещани от ясновидци с помощта на резултатите от духовно-научното изследване, у нас се поражда едно истинско страхопочитание, един истински респект: нещо, за което стана дума и по време на лекциите ми в Мюнхен. Когато чуваме казаното от древните ясновидци, ние се изпълваме с усещането, че издигайки глас от старите времена те се обръщат и към нас.
Сякаш към нас се понасят думите от един вид духовен разговор, състоял се между великите индивидуалности преди много столетия, така че онези, които искат, наистина да са в състояние да разберат евангелските думи: „Който има уши да слуша, нека слуша" (Матей 11, 15).
Обаче както някога бяха необходими ред условия, за да възникнат физическите уши, така са необходими и някои предпоставки в нашия съвременен свят, за възникването на духовни уши, благодарение на които ние проумяваме съдържанието на древните източници и текстове.
към текста >>
55.
10. Десета лекция, 10. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
както по-рано, когато не всичко е било записвано, хората са казвали: Който има уши да
слуша
, нека
слуша
!
Първоначално Христос позволи на силата, с която разполагаше т.е. силата на имагинативното, астрално виждане да се разпростре и върху учениците. Това е загатнато съвсем ясно. Бихме могли да кажем: Който има очи, нека да чете!
както по-рано, когато не всичко е било записвано, хората са казвали: Който има уши да слуша, нека слуша!
И така, който има очи, нека да чете Евангелията. Загатнато ли е някъде, че тази сила на Христовото Слънце се открива на учениците по един начин през деня, и по друг начин през нощта? Да, загатнато е, и то съвсем ясно. Вземете Евангелието на Матей и намерете съответното място.
към текста >>
56.
12. Дванадесета лекция, 12. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Обаче нашата съвременна епоха е силно повлияна от своите нивелиращи, материалистични представи и не желае да
слуша
подобни неща.
Обаче нашата съвременна епоха е силно повлияна от своите нивелиращи, материалистични представи и не желае да слуша подобни неща.
И все пак тя е запазила един последен остатък от тези възгледи, за които току-що стана дума. Нашите съвременници биха сметнали за ужасяващо суеверие, ако някой би се осмелил да твърди, че някои невидими Същества слизат от висшите светове, настаняват се в хората и започват да им говорят. Но както казах, един остатък от всичко това продължава да е налице в нашата материалистическа епоха, въпреки че тя го свежда до несъзнателна вяра в чудеса: искам да кажа, че въпреки всичко, хората продължават да вярват в появата на гениалните личности, на гениите. Огромни маси от хора таят в себе си едно живо усещане, едно живо съзнание за гениите и хората са убедени, че в душите на гениалните личности са заложени други способности, съвсем различни от тези на нормалните човешки индивиди. Да, нашата епоха все пак е съхранила вярата си в гениите.
към текста >>
57.
ОТДЕЛНА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 30 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Тази епоха ще каже: „Няма да дойдат никакви пророци, никакви основатели на религии, защото тази напълно глуха епоха няма да остави нито един глас да прозвучи: иначе би могла все още да
слуша
за Христос и Павел.
Въпреки това сме обкръжени преди всичко от мистерията; тя се явява изпод всяка гладка мисловна повърхнина и от всяко ежедневно изживяване се нуждае от едничка стъпка до центъра на света.“ В тази книга никъде не се загатва как трябва да се направи тази стъпка от тази заобикаляща ни мистерия до центъра на света. „Трите еманации на душата: любовта към творението, към природата и към божественото не успя да ограби механизацията от отделния живот... Човешката любов...“ – това казва практикът на настоящето, който с трезв поглед наблюдава своето време така, както може човек, който е схванал същината на икономическия живот в Европа и сам се включва в него – „Човешката любов се срина до студено съчувствие и грижовен дълг и въпреки това означава етическия връх на цялата епоха; естествената любов се превърна в сантиментално неделно удоволствие; божествената любов, покрита от режисираната дейност на митологично-догматични ритуали, влиза в служба на земни и задгробни интереси и е станала достояние на съмнителни личности.“ Нататък Ратенау казва думи, които трябва да чуе този, който иска да посрещне духовните нужди на времето с добра воля, които думи отново са верни само отчасти, защото те изразяват това, което закономерно струи от душите и в бъдещи времена все повече ще струи: усещания, които никой, който се занимава с духовна наука, не би могъл да пренебрегне, без да го порази кармата на времето. „Няма един единствен път, по който човек да има възможност да открие душата си. Но по околни пътища човечеството няма да върви.“ Това е изискването на времето. Можем да чуем как тази епоха ще се откаже да приеме нещо, което ще говори непосредствено, свръхсетивно в дълбините на душата.
Тази епоха ще каже: „Няма да дойдат никакви пророци, никакви основатели на религии, защото тази напълно глуха епоха няма да остави нито един глас да прозвучи: иначе би могла все още да слуша за Христос и Павел.
Никакви езотерични общности няма да вземат водачеството, защото едно тайно учение не се разбира от сериозния ученик, още по-малко от другите. Душата на тази епоха няма да донесе на света изкуството на единението, защото изкуството е едно огледало и една игра на душата, не неин инициатор.“ Човек би искал да каже: така долавя нещата един човек. А какво сме направили ние в последните десет години? Полагахме усилия да дадем отговор на това, какво се проявява като сили на времето. Нататък той казва: „Най-великото и най-чудно нещо е простото.
към текста >>
58.
Четвърта лекция, 18 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
И Той каза: Който има уши да
слуша
, нека
слуша
!
И Той каза: Който има уши да слуша, нека слуша!
към текста >>
59.
Девета лекция, 23 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Който има уши да
слуша
, днес също ще чуе призива от Голгота: „И когато някой ви каже: „Ето, тук е Христос!
От Събитието на Голгота насам всички ние винаги сме имали достатъчно поводи, за да се вслушаме в предупредителния тон на тези думи.
Който има уши да слуша, днес също ще чуе призива от Голгота: „И когато някой ви каже: „Ето, тук е Христос!
Ето, там е Христос! не вярвайте. Защото ще се появят лъжливи Спасители и лъжливи пророци, които ще покажат знамения и чудеса, за да подмамят, ако е възможно, дори и избраните.“
към текста >>
60.
13. ТРИНАДЕСЕТА СКАЗКА. Франкфурт, 2. 3. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Следователно човек може да чете заедно с мъртвият едно важно съчинение на Духовната наука: мъртвият го
слуша
както може да констатира това ясновидецът.
Антропософията е устроена на Земята, за да даде възможност на човека, на хората въобще, да научат това, което трябва да бъде научено по човешки начин върху свръхсетивния свят. Съществува само една такава възможност и тя е дадено само чрез човека. Когато човек е минал през вратата на смъртта в духовния свят, без да е научил тук нещо за Духовната наука, той може да научи за нея чрез това, че се е намирал в отношение със земните хора, които са в допир с нея. Това е един околен път, но един възможен път. Да вземем примера с двама човеци, които тук на Земята се намират в тясно приятелство: единият стои във връзка с Антропософията, а другият не, този последният умира, тогава първият може да му помогне много чрез това, че му чете, запознава го с това, което го заобикаля след смъртта.
Следователно човек може да чете заедно с мъртвият едно важно съчинение на Духовната наука: мъртвият го слуша както може да констатира това ясновидецът.
към текста >>
61.
19. ДЕВЕТНАДЕСЕТА СКАЗКА. Берген, 10. 10. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Един въпрос, който често пъти възниква във връзка с всичко това е този: Да, но как можем да знаем, дали мъртвият действително иска и може да
слуша
?
Един въпрос, който често пъти възниква във връзка с всичко това е този: Да, но как можем да знаем, дали мъртвият действително иска и може да слуша?
Без ясновидски поглед е трудно да се знае това, макар че когато човек се занимава със спомена за мъртвите, той постепенно бива изненадан от едно чувство: от чувството, че мъртвият го слуша. Ние ще имаме това чувство, само тогава, когато не обръщаме внимание и не онези своеобразна топлина, която се разпространява често пъти при четенето на мъртвите. Ние действително можем да усвоим едно такова чувство. Но ако не можем да сторим това, обични приятели, трябва да кажем, че в поведението към Духовната /наука/ свят и този път трябва да бъде приложено едно правило, което често пъти трябва да бъде взето под внимание. Правилото е това: Когато четем на мъртвите, ние им принасяме полза при всички обстоятелства, когато те ни слушат.
към текста >>
Без ясновидски поглед е трудно да се знае това, макар че когато човек се занимава със спомена за мъртвите, той постепенно бива изненадан от едно чувство: от чувството, че мъртвият го
слуша
.
Един въпрос, който често пъти възниква във връзка с всичко това е този: Да, но как можем да знаем, дали мъртвият действително иска и може да слуша?
Без ясновидски поглед е трудно да се знае това, макар че когато човек се занимава със спомена за мъртвите, той постепенно бива изненадан от едно чувство: от чувството, че мъртвият го слуша.
Ние ще имаме това чувство, само тогава, когато не обръщаме внимание и не онези своеобразна топлина, която се разпространява често пъти при четенето на мъртвите. Ние действително можем да усвоим едно такова чувство. Но ако не можем да сторим това, обични приятели, трябва да кажем, че в поведението към Духовната /наука/ свят и този път трябва да бъде приложено едно правило, което често пъти трябва да бъде взето под внимание. Правилото е това: Когато четем на мъртвите, ние им принасяме полза при всички обстоятелства, когато те ни слушат. Ако те ни слушат, ние изпълняваме първо нашият дълг, довеждаме може би нещата до там те да ни слушат, иначе добиваме поне нещо, изпълваме с мисли и идеи, които несъмнено ще служат за храна на мъртвите по посочения горе начин.
към текста >>
62.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
И ето че преди добрият професор Капезий да изпадне напълно в съноподобно състояние, пристига г-жа Балде, която отначало още известно време трябва да
слуша
разсъжденията за числата и фигурите.
И ето че преди добрият професор Капезий да изпадне напълно в съноподобно състояние, пристига г-жа Балде, която отначало още известно време трябва да слуша разсъжденията за числата и фигурите.
Тя присяда търпеливо. У нея има една странност: когато нещо не . е съвсем симпатично, симпатично в добрия смисъл на думата, и когато има нужда да даде израз на добронамерена скука, тя свива двете си ръце в юмрук и започва да прави кръгообразни движения с палците си и, винаги когато прави това, не може напълно да се въздържи да не се прозява. После, след като известно време е правила това, възниква пауза и сега тя може да пробуди отново Капезий от съня с освежителен разказ. И г-жа Фелиция разказва на добрия професор Капезий следното.
към текста >>
Г-жа Фелиция отначало го
слуша
, след което прави юмрук с двете си ръце, започва да си върти палците, после обаче, когато татко Феликс става все по-сложен, казва: „Сега трябва да видя какво става в кухнята.
След като г-жа Фелиция разказва това, добрият професор Капезий, както винаги ставало с него, е много приятно затрогнат от разказа. Татко Феликс обаче изпитва нужда да добави нещо за пояснение на тази картина, която г-жа Фелиция разказвала за първи път. И татко Феликс започва: „Да, образът, който идва отгоре от облаците, е луциферическият принцип, а образите, дошли отвън като обсадители, са ариманическият принцип.“ и т.н. Татко Феликс става все по-сложен.
Г-жа Фелиция отначало го слуша, след което прави юмрук с двете си ръце, започва да си върти палците, после обаче, когато татко Феликс става все по-сложен, казва: „Сега трябва да видя какво става в кухнята.
Днес имаме картофени кнедли, ще станат прекалено меки.“ И се шмугва в кухнята. Обясненията на добрия татко Феликс вече са довели Капезий до такова настроение, че повече да не може да го слуша, макар и много да го обича, но това, което последният все още има до доизясни, той наистина не слуша особено внимателно.
към текста >>
Обясненията на добрия татко Феликс вече са довели Капезий до такова настроение, че повече да не може да го
слуша
, макар и много да го обича, но това, което последният все още има до доизясни, той наистина не
слуша
особено внимателно.
Татко Феликс обаче изпитва нужда да добави нещо за пояснение на тази картина, която г-жа Фелиция разказвала за първи път. И татко Феликс започва: „Да, образът, който идва отгоре от облаците, е луциферическият принцип, а образите, дошли отвън като обсадители, са ариманическият принцип.“ и т.н. Татко Феликс става все по-сложен. Г-жа Фелиция отначало го слуша, след което прави юмрук с двете си ръце, започва да си върти палците, после обаче, когато татко Феликс става все по-сложен, казва: „Сега трябва да видя какво става в кухнята. Днес имаме картофени кнедли, ще станат прекалено меки.“ И се шмугва в кухнята.
Обясненията на добрия татко Феликс вече са довели Капезий до такова настроение, че повече да не може да го слуша, макар и много да го обича, но това, което последният все още има до доизясни, той наистина не слуша особено внимателно.
към текста >>
Преди, когато той
слуша
особено оплодотворяващия разказ за замъка, който се умножава, който се увеличава на брой, отначало този разказ не му въздейства веднага, той почти заспива сладко, и то тъкмо преди почти да е заспал, когато татко Феликс му е говорел за атомите.
Когато Капезий чува тези неща от Бенедикт и го обхваща с укрепените си от г-жа Фелиция душевни сили, у него се появява съвършено различно от преди отношение към това, което му обяснява Бенедикт, когато последният вече му е разяснявал луциферическия и ариманическия елемент. Благодарение на това, че приказките, действащи плодотворно на душевните му сили и инспирирани от духовния свят, са оказвали все по-голямо и по-голямо влияние, Капезий сам стига дотам да преживее как неговите душевни сили се усилват вътрешно, как душевните му способности вътрешно укрепват. Това е представено в Тринадесета картина от „Пробуждането на душите“, където едната душевна сила в Капезий, която се има предвид с Филия, застава пред него действително духовно осезаемо, а не само като абстрактна душевна сила. В степента, в която Филия израства в същество в душата на Капезий, в същата степен той все повече разбира по правилния начин това, което всъщност иска Бенедикт от него.
Преди, когато той слуша особено оплодотворяващия разказ за замъка, който се умножава, който се увеличава на брой, отначало този разказ не му въздейства веднага, той почти заспива сладко, и то тъкмо преди почти да е заспал, когато татко Феликс му е говорел за атомите.
Сега обаче тази душа на Капезий, след като е дотолкова узряла, разпознава, че в целия поток на мировото развитие е заложена троичност: луциферическото, от една страна – уединените мисли, ариманическото, от друга – писмото и третото – средното състояние, чисто божественото. Троичност разпознава той в този многозначен факт на развитието на културата на физическия план и може да предчувства как навсякъде трябва да се търси тази троичност. Сега Капезий се отнася по друг начин към закона за числата от преди. Сега, благодарение на пробуждащата се в него Филия, той чувства същността на числата в хода на развитието на света и му става ясна също така същността на мярата: че във всяка троичност два от елементите трябва да се отнасят един към друг като противоположности и да са приведени във взаимна планомерна хармония. И Капезий познава един велик, могъщ мирови закон, за който сега знае, че по някакъв начин той следва да се намира не само на физическия план, но и във висшите светове.
към текста >>
Сега вече Бенедикт може лесно да покаже на професор Капезий: в уединеното мислене се заключава луциферическото изкушение, а в чистото
слушане
, в чистото възприятие лежи ариманическият елемент.
Сега вече Бенедикт може лесно да покаже на професор Капезий: в уединеното мислене се заключава луциферическото изкушение, а в чистото слушане, в чистото възприятие лежи ариманическият елемент.
Но човек може да задържи едно средно състояние, така да се каже, да мине между едното и другото. Няма нужда да пребиваваме нито в абстрактното, задълбочаващо се мислене, в което човек отшелнически се затваря в душата си, нито пък да се отдаваме само на слушането и виждането на това, което могат да възприемат ушите и очите. Можем да направим и нещо друго: да направим това, което мислим, вътрешно толкова живо, толкова пълно със сила, че да имаме пред себе си своята собствена мисъл като нещо живо и живо да се задълбочим в нея като в нещо, което чуваме и виждаме отвън, така че собствената ни мисъл да стане толкова конкретна като това, което чуваме или виждаме. Това е средно състояние. В чистата мисъл, лежаща в основата на размишляването, се намира подстъпът на Луцифер към човека.
към текста >>
В чистото
слушане
, независимо дали чрез възприятието или чрез авторитета на хората, лежи ариманическият елемент.
Но човек може да задържи едно средно състояние, така да се каже, да мине между едното и другото. Няма нужда да пребиваваме нито в абстрактното, задълбочаващо се мислене, в което човек отшелнически се затваря в душата си, нито пък да се отдаваме само на слушането и виждането на това, което могат да възприемат ушите и очите. Можем да направим и нещо друго: да направим това, което мислим, вътрешно толкова живо, толкова пълно със сила, че да имаме пред себе си своята собствена мисъл като нещо живо и живо да се задълбочим в нея като в нещо, което чуваме и виждаме отвън, така че собствената ни мисъл да стане толкова конкретна като това, което чуваме или виждаме. Това е средно състояние. В чистата мисъл, лежаща в основата на размишляването, се намира подстъпът на Луцифер към човека.
В чистото слушане, независимо дали чрез възприятието или чрез авторитета на хората, лежи ариманическият елемент.
Ако душата се укрепи и пробуди вътрешно така, че сякаш да чува или вижда собствената си мисъл, това е медитирането. Медитирането е средно състояние. Не е нито мислене, нито възприятие. То е мислене, което живее толкова живо в душата, както живо живее възприятието, но такова възприятие, което възприема не нещо външно, а мисли. Между луциферическия елемент на мисълта и ариманическия елемент на възприятието протича душевният живот в медитация като в божествено-духовния елемент, който носи в себе си само развитието на мировите явления.
към текста >>
Отляво у него е чистата мисъл, отдясно е ариманическият елемент, чистото
слушане
, и той не изключва нито едното, нито другото, а знае, че живее в троичност, че числото регулира живота.
Медитирането е средно състояние. Не е нито мислене, нито възприятие. То е мислене, което живее толкова живо в душата, както живо живее възприятието, но такова възприятие, което възприема не нещо външно, а мисли. Между луциферическия елемент на мисълта и ариманическия елемент на възприятието протича душевният живот в медитация като в божествено-духовния елемент, който носи в себе си само развитието на мировите явления. Медитиращият човек, който живее в своите мисли така, че те да оживеят в него, както възприятията, намиращи се в него, живее в божественото течение напред.
Отляво у него е чистата мисъл, отдясно е ариманическият елемент, чистото слушане, и той не изключва нито едното, нито другото, а знае, че живее в троичност, че числото регулира живота.
И знае, че съществува полярност, противоположност, противоположност на две неща, между които се движи медитирането в устрем. Знае също и че тук, в медитацията, луциферическият и ариманическият елемент трябва планомерно да се уравновесят един друг.
към текста >>
63.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 29 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
Но като такова нищо той се ражда, докато
слуша
собствения си разговор на миналото с духовните същества от духовната област.
И като обективен зрител, стоящ редом с двата други елемента, но който сякаш представлява точка, човек вижда как те започват разговор. Собственото му минало в мисли и живите мисловни същества разговарят един с друг. Това, което човек сам е пренесъл нагоре и е превърнал в мисли, разгръща в мировото слово духовен разговор с духовната жива мисловна същност на духовната област. Там човек дочува какво говори собственото му минало с живата духовна същност в духовната област. Тогава той е преди всичко едно нищо.
Но като такова нищо той се ражда, докато слуша собствения си разговор на миналото с духовните същества от духовната област.
И докато слуша, човек се изпълва с ново съдържание. Сега той се научава да познава себе си, бидейки точка и чувствайки се като точка, докато слуша разговора между собственото си минало и духовната жива същност в духовната област. И колкото повече възприема в себе си от този духовен разговор на собственото му билo с бъдещето, толкова повече човек сам става духовно същество. Това е процесът, в който той се намира в духовния свят в една троичност. Единият член на тази троичност е собственото билo, което човек е изнесъл нагоре в духовния свят, което си е завоювал по начина, който се разкрива като духовно още в сетивния свят, и което след това, зад прага, се усеща като минало битие.
към текста >>
И докато
слуша
, човек се изпълва с ново съдържание.
Собственото му минало в мисли и живите мисловни същества разговарят един с друг. Това, което човек сам е пренесъл нагоре и е превърнал в мисли, разгръща в мировото слово духовен разговор с духовната жива мисловна същност на духовната област. Там човек дочува какво говори собственото му минало с живата духовна същност в духовната област. Тогава той е преди всичко едно нищо. Но като такова нищо той се ражда, докато слуша собствения си разговор на миналото с духовните същества от духовната област.
И докато слуша, човек се изпълва с ново съдържание.
Сега той се научава да познава себе си, бидейки точка и чувствайки се като точка, докато слуша разговора между собственото си минало и духовната жива същност в духовната област. И колкото повече възприема в себе си от този духовен разговор на собственото му билo с бъдещето, толкова повече човек сам става духовно същество. Това е процесът, в който той се намира в духовния свят в една троичност. Единият член на тази троичност е собственото билo, което човек е изнесъл нагоре в духовния свят, което си е завоювал по начина, който се разкрива като духовно още в сетивния свят, и което след това, зад прага, се усеща като минало битие. Второто е цялото духовно обкръжение, а третото сме самите ние.
към текста >>
Сега той се научава да познава себе си, бидейки точка и чувствайки се като точка, докато
слуша
разговора между собственото си минало и духовната жива същност в духовната област.
Това, което човек сам е пренесъл нагоре и е превърнал в мисли, разгръща в мировото слово духовен разговор с духовната жива мисловна същност на духовната област. Там човек дочува какво говори собственото му минало с живата духовна същност в духовната област. Тогава той е преди всичко едно нищо. Но като такова нищо той се ражда, докато слуша собствения си разговор на миналото с духовните същества от духовната област. И докато слуша, човек се изпълва с ново съдържание.
Сега той се научава да познава себе си, бидейки точка и чувствайки се като точка, докато слуша разговора между собственото си минало и духовната жива същност в духовната област.
И колкото повече възприема в себе си от този духовен разговор на собственото му билo с бъдещето, толкова повече човек сам става духовно същество. Това е процесът, в който той се намира в духовния свят в една троичност. Единият член на тази троичност е собственото билo, което човек е изнесъл нагоре в духовния свят, което си е завоювал по начина, който се разкрива като духовно още в сетивния свят, и което след това, зад прага, се усеща като минало битие. Второто е цялото духовно обкръжение, а третото сме самите ние. Така пребивава троичността в духовния свят и в рамките на троичността чрез противоположността на миналото битие и на духовната жива същност в духовната област се развива третото, средното, което е само като точка и което, благодарение на слушането на духовния разговор между миналото битие и духовния свят, става все по-пълно и по-пълно, става едно развиващо се в себе си същество в духовния свят.
към текста >>
64.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 30 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
Човек израства, като
слуша
този разговор на собственото му минало с живите мисловни същества на духовния свят.
Но от всичко това, което ви представих, виждате колко е сложен пътят на ясновиждащата душа към истинната същност на човека, че тази човешка душа е сложно същество. Постепенно човек се приближава към истинната същност на човека при изкачването си в духовния свят, ако сам стане за себе си същество-спомен, нещо билo, т.е. когато веднъж за човешката душа възникне съзнанието: „Сега ти не си в настоящето, засега нямаш пред себе си и бъдеще, ти си това, което си бил, носиш своето минало в настоящето.“ Тогава човек израства по-нататък като духовно същество по такъв начин, че това билo, това, което е внесъл в духовния свят, което сам изживява духовно, започва да води духовен разговор с обкръжаващия го свят на духа.
Човек израства, като слуша този разговор на собственото му минало с живите мисловни същества на духовния свят.
Но когато се чувства поставен така в духовния свят, в който открива своя друг Аз, той винаги има чувството, преживяването, което може да се изрази приблизително по следния начин. Човекът чувства: „Сега ти наистина си в духовния свят. Пребивавайки в астралното си тяло в духовния свят, ти можеш да откриеш своя друг Аз като духовна същност, но твоята най-истинска същност, това, което всъщност си ти, все пак не можеш да откриеш още в този свят. Това, чието отражение се явява твой Аз във физическия свят, независимо от издигането ти в духовния свят, ти все още не си намерил.“ Тогава човек постепенно се научава да разбира през какво значително преживяване е нужно още да премине, за да открие истинския си Аз, истинното си вътрешно същество, все още скрито в този друг Аз. Да, скъпи мои приятели, човешката същност е сложна и лежи дълбоко, дълбоко в душевните глъбини.
към текста >>
Подчертахме как човек прониква в духовния свят със спомена, как отначало той няма нови впечатления, а трябва да остави да говори това, което е бил, как в качеството си на същество-точка следва да
слуша
духовния разговор между своето минало и духовното обкръжение.
Подчертахме как човек прониква в духовния свят със спомена, как отначало той няма нови впечатления, а трябва да остави да говори това, което е бил, как в качеството си на същество-точка следва да слуша духовния разговор между своето минало и духовното обкръжение.
Този спомен му остава. Той остава у него също и между смъртта и ново раждане. Това, което човек е бил, е налично преди всичко именно в духовния свят. Споменът за сетивно-действителното битие между раждането и смъртта остава траен и продължава да съществува в душата между смъртта и ново раждане. Ако обаче, като станала ясновиждаща душа, човек иска да проникне до истинския си Аз, той се научава да разбира, че е необходимо едно решение, едно духовно действие.
към текста >>
65.
Христос по времето на Голгота и Христос в XX век
GA_152-2 Христос по времето на Голгота и Христос в XX век
Тогава напълно спокойно ще опознаем, че само отделни членове от нашето общество са подготвени да обяснят на човечеството следното, доколкото човечеството иска да го
слуша
: От сега нататък съществува ново откровение на Христос.
Тогава напълно спокойно ще опознаем, че само отделни членове от нашето общество са подготвени да обяснят на човечеството следното, доколкото човечеството иска да го слуша: От сега нататък съществува ново откровение на Христос.
Ние искаме да бъдем готови да го признаем, искаме да принадлежим към онзи малък кръг хора, който иска да помогне това откровение да стане по-голямо и трайно, искаме да градим върху вътрешната сила на такова откровение така, че да може да се разпространи между останалото човечество, защото това познание постепенно ще стане достояние на всички.
към текста >>
66.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ
GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане
За този, който действително правилно
слуша
тази Духовна наука, не съществува нищо в нея, което да не ни повдигне от една страна или от друга страна да не ни накара да прогледнем в бездната на съществуването, за да ни направи да се ориентираме и в тези бездни.
Другата наука може да се изучава теоретически; можем да усвоим това, което тя дава, само в мисли, в понятия. Но никога не трябва да приемаме така Духовната наука. Тя трябва да стане в нас като една духовна кръв на живота. Духовната наука трябва да тъче и живее в нас, във всички понятия, които ни дава. Духовната наука трябва да събуди в нас чувства.
За този, който действително правилно слуша тази Духовна наука, не съществува нищо в нея, което да не ни повдигне от една страна или от друга страна да не ни накара да прогледнем в бездната на съществуването, за да ни направи да се ориентираме и в тези бездни.
Можем да кажем: Който разбира правилно духовната наука, той проследява това, което тя казва, навсякъде не само с мисълта, но и с определени чувства. Който приема в себе си Духовната наука, благодарение на това, че понятията на Духовната науки живеят в него, че усвоява онези навици да си представя нещата, които току-що посочихме като необходими по отношение на Духовната наука, той ще преобрази действително своята душа още на физическия свят. Аз често пъти съм обръщал вниманието върху това, че едни от най-добрите упражнения за духовния ученик са изучаването, сериозното изучаване на самата Духовна наука. Но постепенно у човека, който прониква в Духовната наука, се оказва нещо особено. Такъв един човек, който може би прави упражнения, а може би и не прави такива упражнения, за да стане сам духовен изследовател, а сериозно се старае да разбере Духовната наука, може би дълго, дълго време не ще може да мисли за това, сам да вижда нещо по ясновидски начин.
към текста >>
67.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 27 януари 1916 г.
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
Обаче без да засягам някого все пак е ясно, че всеки един от Вас
слуша
моите думи по съвсем различен начин.
И в двата случая ние сме изправени пред една опасна едностранчивост, в която не виждаме присъствието на Луцифер и Ариман. И това проличава от следното: нали така, ние не бихме могли да погледнем в нашата душа така, че когато гледаме на себе си като на хора, живеещи тук, на физическото поле, да виждаме само онова, което ни засяга непосредствено; в този случай нашето себепознание ще се окаже твърде повърхностно. То съвсем не би ни дало всичко онова, на което ние се надяваме, всичко онова, което бихме желали да получим дори и от едно повърхностно себепознание. Защото естествено без да засягам някого, ако вземем всички нас, които сме сега тук аз, който Ви говоря, Вие, които ме слушате, аз не бих могъл да се изразявам по този начин, по които говоря сега, ако вече не бе се случило всичко онова, което е станало в моя досегашен живот, както и в моите минали инкарнации. Следователно ако се опитам да обхвана само темата, която обсъждам сега пред вас, това би представлявало една голяма едностранчивост, що се отнася до моето себепознание.
Обаче без да засягам някого все пак е ясно, че всеки един от Вас слуша моите думи по съвсем различен начин.
Това е напълно естествено. Вие разбирате моето изложение именно според своето развитие в миналите инкарнации. Разбира се по-добре би било тук да не се събират никакви слушатели, ако всеки трябваше да разбира нейната по един и същ начин, но това ни отвежда още по-далеч.
към текста >>
68.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 11 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Защо той играе ролята, в която явно не
слуша
другия, а само казва каквото е приготвил и което не е никакъв отговор на поставяните му въпроси?
Понякога в обикновеното ежедневие по изражението на лицето също може да се установи нещо, което допълва голите думи. При политика тъкмо по изражението, по жеста може да се узнае какво иска той, и то понякога много повече от онова, което казва и което често пъти е предназначено да прикрие какво всъщност трябва да се изложи. Освен туй съобщенията за подобни неизказаности най-често са формулирани по-добре от съобщенията за думите. И тук ми се ще да запитам: Защо през целите преговори една личност като Сазонов*92 недвусмислено е играла две роли? По време на преговорите с представители на Централните сили Сазонов играе ролята на извънредно възбуден човек, който полага всички усилия да бъде спокоен, така че спокойствието му прави впечатление на заучено.
Защо той играе ролята, в която явно не слуша другия, а само казва каквото е приготвил и което не е никакъв отговор на поставяните му въпроси?
към текста >>
69.
1. Лекция, 30.09.1914
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Със сълзи в очите четох писмото до майка му на младия австриец, който на 26 юли
слуша
в Дорнах /бележка 17/, казаните тогава думи; той пише за това, как в сърцето му живеят силата и настроението, които дава Антропософията, и как това му помага да изпълнява дълга си на мястото, на което го е поставила съдбата.
Със сълзи в очите четох писмото до майка му на младия австриец, който на 26 юли слуша в Дорнах /бележка 17/, казаните тогава думи; той пише за това, как в сърцето му живеят силата и настроението, които дава Антропософията, и как това му помага да изпълнява дълга си на мястото, на което го е поставила съдбата.
Същите мисли и чувства срещнах и в писмото на друг млад приятел, който също е бил на това събрание в Дорнах и после е заминал на фронта. Такива са мислите и чувствата, които днес трябва да живеят в душите: стремеж да се изпълни поставеният от съдбата дълг, да се даде власт на разсъдливостта и да бъдем внимателни, да не се изпусне момента, изискващ нашата любов. Тогава нещо ще стане в бъдеще, когато народите на Европа няма вече да си противостоят един на друг във войни, тогава в света на мислите това, което сега изпращаме в света, ще бъдат най-дълго живеещите, изпълнени със сила, и в тях ще звучи вечното. Това, което сега чувстваме, ще бъде оздравяващо – ако се съединим с чувството, което е една неизкоренима победа: победата на Духа.
към текста >>
70.
2. Лекция, 13.02.1915
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Когато веднъж в едно общество говореха за навлязлото в духовното развитие чрез Роберт Хамерлинг, влезе човек, свикнал да
слуша
предимно самия себе си и да не обръща много внимание на това, което говорят другите – има такива хора, които охотно слушат само себе си.
Най-великите неща той ги писал болен в леглото. Но никой няма да почувства в неговите неща, че те са написани от тежко болен човек. Всичко в тях е здраво. Може различно да се съди за произведенията му, но всичко в тях е здраво. Разбира се, те са претърпели голямо количество издания; но в осемдесетте години – мога да кажа, като символ застана пред очите ми, какво би могъл да стане такъв дух за средноевропейското човечество, ако дадените от него импулси биха влезли в душата.
Когато веднъж в едно общество говореха за навлязлото в духовното развитие чрез Роберт Хамерлинг, влезе човек, свикнал да слуша предимно самия себе си и да не обръща много внимание на това, което говорят другите – има такива хора, които охотно слушат само себе си.
Както бомбен взрив се намеси той в разговора и заяви: най-великото, което е влязло в живота на човечеството, това е Разколников на Достоевски. Разбира се, няма защо да се отрича своеобразното величие на героя на Достоевски, но подвластността на материалното, душата, затворена в материалното и отклоняваща духовното, това е точната противоположност на взаимопроникването между материално и духовно, което търси Хамерлинг. Несъмнено е интересно и сензационно да се наблюдава душа, която не се стреми да излезе извън пределите на материалното, която така грандиозно е разкрита от Достоевски, но за човека от Средна Европа е важно познанието на цялото му същество и всичките му задачи. И тук е необходима борба.
към текста >>
71.
9. Лекция, 11.05.1917
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Знаете ли, да се
слуша
нещо подобно си е мъка.
Той каза: "Да предположим, че ги има тези три вида числа. Не само числата, лежащи на плоскостта на тези две линии, но и числата, лежащи в третото измерение. Хипотетично приемаме, че такива числа съществуват, и че умножавам такова число с друго число. Ще ви покажа, че ако се умножат, при известни обстоятелства ще се получи нула. Но тъй като това е невъзможно, не може да има и такъв ред числа.
Знаете ли, да се слуша нещо подобно си е мъка.
Нямам намерение сега да говоря, правилна ли е цялата теория за тези числа, но, да приемеш едно, да не приемаш друго и да твърдиш: ако резултатът е нула, такива числа не може да има, – да слушаш това си е мъка, тъй като, от самосебе си се разбира, че правилният извод е съвсем друг: ако две умножени числа в резултат дадат нула, трябва да се приеме, че резултатът от умножението може да бъде и нула. Това е налагащ се от самосебе си естествен извод. Ако тези здрави съждения живееха в математиката, или в политическите декларации, например, на господин Уилсън /бележка 74/! Не, в тях господства същият, току що демонстриран начин на мислене. Но ако този начин на съждение господства в областта непосредствено засягаща съдбата на човечеството, тук погрешните съждения носят плодове със съвсем друго значение, отколкото в спекулативните разсъждения в тясно ограничена област на науката, както в много случаи става в теоретичните разсъждения на Лео Кьонигсбергер.
към текста >>
72.
14. Лекция, 23.04.1918
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Някой от третия ред го вижда, но той внимателно
слуша
и със своето обикновено съзнание едва го забелязва.
Обикновено не си даваме сметка за дълбокото значение на това. Само като лек полъх на живота възприемаме ние понякога тези неща. Да предположим следното – можете да се убедите в това, разбира се не в този случай, който ще ви приведа, но в други случаи, ако бъдете макар и малко внимателни към живота. Пристигнали сте тук днес вечерта. Да предположим, че някой от първия ред е бил принуден да напусне залата преди да съм завършил лекцията; той става, преминава покрай реда и заминава.
Някой от третия ред го вижда, но той внимателно слуша и със своето обикновено съзнание едва го забелязва.
Той може да забележи, че, може би, в съня си вижда изключително малко от това, за което се е говорило в лекцията. Тъй като, вероятно, ако би могло статистически да се установи, броят на моите уважаеми слушатели, на които се присънва нещо от това, за което тук говорим, не е толкова голям. Но вие лесно ще забележите, – може би не от този пример, а от някой подобен, че ви се присънва този, който тогава е станал и излязъл. Това значи, че в безброй случаи в живота можете да забележите, че именно в сънно съзнание вие се връщате към това, което в течение на деня едва се е докоснало до вашето съзнание. Затова хората толкова малко знаят за своите сънища.
към текста >>
73.
2. Втора лекция, Дорнах, 30 Септември 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Обаче съвременното човечество не иска да
слуша
подобни неща.
Обаче съвременното човечество не иска да слуша подобни неща.
Понякога то инстинктивно се доближава до тези тайни, но съвсем плахо и несигурно; дълбокото прозрение е за него все още мъчително и неудобно. Хората са свикнали да приемат "състоянието", а не "развитието"; те не се замислят, че вътре в човешкото същество са вложени импулси,които го свързват с необятните простори на Космоса, импулси които рано или късно ще надхвърлят времето и пространството, импулси, които ако останат неразпознати, ще нарушат цялостната еволюция на човека и Космоса. Този факт е наистина от колосално значение: Сънят работи в полза на интелекта, дори и в полза на гения (защото геният също взема от съня определени импулси, влага ги в своето "живачно солево" тяло и подготвя гениалните си пориви и открития). Но в областта на моралното развитие е иначе: Тук човекът трябва постоянно да се прониква с опитностите си от физическия свят, постоянно да изработва това, което е всъщност морала.
към текста >>
74.
9. Девета лекция, Дорнах, 14 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Представете си един сериозен природоизследовател, който
слуша
моите думи.
Тук Вие забелязвате твърде странни неща и противоречия в нашата епоха.
Представете си един сериозен природоизследовател, който слуша моите думи.
Той положително ще възрази: Но това са глупости, чисти глупости! Обаче представете си един духовен изследовател, който вижда зад нещата... той също ще оцени становището на природоизследователя като чиста глупост! Защото всички хипотези относно началото и края на Земята са недомислия и глупости, те не са нищо друго, освен глупости, въпреки че са съставени твърде остроумно.
към текста >>
75.
Познание за свръхсетивното и загадките на човешката душа
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Разбира се, тези, които бяха възхитени от появата на дарвинизма, бяха готови да кажат: «Е, философът е дилетант, не е нужно да се
слуша
.» Появиха се насрещни статии, в които се говореше за дилетанта Едуард фон Хартман - нали истинският учен природоизследовател няма нужда да се съобразява с такива неща?
През 1869 г. се появи Едуард фон Хартман21 с «Философия на несъзнателното» и се обяви срещу чисто външното схващане на света от дарвинизма, като посочи, макар и незадоволително, само по философски начин, необходимостта на вътрешните сили - той не беше духовен изследовател.
Разбира се, тези, които бяха възхитени от появата на дарвинизма, бяха готови да кажат: «Е, философът е дилетант, не е нужно да се слуша.» Появиха се насрещни статии, в които се говореше за дилетанта Едуард фон Хартман - нали истинският учен природоизследовател няма нужда да се съобразява с такива неща?
към текста >>
76.
Втора лекция, Дорнах, 11 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Възприемат ли се наистина понятията на духовната наука - не всеки, който ги
слуша
или чете, наистина ги възприема, - възприемат ли се те действително, не се стига до положението трите душевни сфери в подсъзнанието - мислене, чувстване и воля - да се преплитат хаотично, откъдето произлизат всяка хистерия и всяка невроза, които са вътрешно-душевни, а за такива говори психоанализата.
Каква ще бъде единствената помощ човекът да оздравее? Отново да бъде доведен до такива понятия, които обхващат също и сферата на чувствата, което означава отново да се говори на съвременните хора за духовния свят, по всеобхватен начин да се говори за духовния свят. Не става въпрос за пригодените към индивида терапевтични методи на психоаналитика, а за важащата за всички духовна наука.
Възприемат ли се наистина понятията на духовната наука - не всеки, който ги слуша или чете, наистина ги възприема, - възприемат ли се те действително, не се стига до положението трите душевни сфери в подсъзнанието - мислене, чувстване и воля - да се преплитат хаотично, откъдето произлизат всяка хистерия и всяка невроза, които са вътрешно-душевни, а за такива говори психоанализата.
към текста >>
77.
12. СКАЗКА ДВАНАДЕСЕТА. Дорнах, 15 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Че той не се е свързал, може да констатира всеки, който отива в университета и, да речем,
слуша
една след друга една юридическа лекция върху държавното право и след това
слуша
една богословска лекция върху каноническото право даже.
То е свързано с египетската култура на мистериите, произхожда от тази култура, която е минала през южните европейски области и след това е била проникната от прозаичната, лишена от фантазия същина на римляните където се е съединила с един клон на източната същина и се е превърнала там в католическо Християнство съответно в католическа църква /Виж рис.№ 15/. Тази католическа църква е всъщност/ макар и това да е казано радикално/ също една юриспруденция. Защото от отделните догми до онзи мощен, велик съд, който през цялото средновековие е бил представян като "последен съд", целият различаващ се духовен живот на изтока, понеже съдържаше египетския елемент на мистериите на пространството, е бил превърнат в едно общество от мирови съдии с мирови присъди и мирови наказания и грешници и добри и зли. Тя е една юриспруденция. И този е вторият елемент, който живее в разбърканост в нашето духовно кълбо, в тази разбърканост, която наричаме цивилизация, и не се е свързал по никакъв начин с първия.
Че той не се е свързал, може да констатира всеки, който отива в университета и, да речем, слуша една след друга една юридическа лекция върху държавното право и след това слуша една богословска лекция върху каноническото право даже.
Тези две лекции се изнасят една след друга. Обаче тези неща са били такива, които са оформяли човека. Даже в по-късни времена, когато е бил забравен техния произход, те оформят човешките сърца. Правовият живот действуваше абстрахиращо върху по-късния духовен живот, обаче във външния живот той беше създаващ човешки нрави, човешки навици, човешки устройства. И това, което беше последната издънка в упадъчното духовно течение на изтока, що е то, чийто произход хората не познават вече?
към текста >>
78.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. 1. 1. 1920 год.
GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли
Но никой не желаеше да
слуша
ни най-малко глас, който настоява, че сред хората отново трябва да се надигне за живот истински духовен стремеж.
По времето, когато бе написано това есе, на германският народ трябваше да бъдат показани тези истини, заплашващи да изчезнат от неговия кръгозор. Тогава живеехме в друга епоха спрямо сегашната, в една епоха в която, желаехме ли го, все още беше възможно за определени кръгове да се обединят с Духа, тогава в началото на упадъка му, и така да подготвят пътя за всеобхващащо и трайно развитие на човешкия импулс. Наистина, по онова време трябваше да бъде възможно да се намерят такива хора сред онези, наричащи себе си лидери на нацията, сред онези, които подготвиха по-младото поколение за по-късния живот. Тогава нямаше опити от рода на излизащите сега на преден план в Русия. По онова време (в Германия) онези, възпитаващи младите, все още имаха шанса да се обърнат към целите и намеренията на стария духовен живот, предизвиквайки надигането му в новата форма.
Но никой не желаеше да слуша ни най-малко глас, който настоява, че сред хората отново трябва да се надигне за живот истински духовен стремеж.
Всяко мнение, поддържано твърдо от низшите и висши кръгове на водачите на народа през предходните 30 години, беше атака отправена срещу целите и намеренията на духовния мироглед.
към текста >>
79.
2. Втора лекция, 24 Септември 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
В общуването с другите хора, говорене и
слушане
са различни неща.
В общуването с другите хора, говорене и слушане са различни неща.
Но щом навлезем под огледалото на спомнянето, във вътрешния хаос, ние имаме вече една друга реалност: Това, което там се промълвя, е едно временно и нещо, което ухото ясно долавя. Говор и слух там се обединяват отново. Вътрешното слово говори в нас, вътрешното слово бива разпознато и чуто в нас.
към текста >>
80.
Младежта в епохата на светлината
GA_217a-13 - Младежта в епохата на светлината
Не може дори да живее с другия, защото никой не
слуша
другия.
Тогава много неща бяха варварски. Но тогава имаше нещо: човекът можеше да открива човешкото същество в другия човек. Днес той не може да прави това. Всички възрастни хора преминават един покрай друг. Никой не познава другия.
Не може дори да живее с другия, защото никой не слуша другия.
Всеки крещи в ухото на другия собственота си мнение, и казва: “Това е моето мнение, това е моята гледна точка.” Вие имате просто гледни точки, нищо повече. Защото нещата, които се твърдят от една или друга гледна точка не се различават. Тези неща, възприети със сърцето, не с ума, не се харесват на младите хора.
към текста >>
81.
Съдържание
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Слушане
, говорене, пеене, вървене, мислене
Човекът и свръхсетивните светове.
Слушане, говорене, пеене, вървене, мислене
към текста >>
Движенията на краката след смъртта като звуков свят:
слушане
на моралното качество на делата.
Разглеждане на образуването на ухото: метаморфоза на целия човек. Крайниците в ембриона като заложби на ушите, които са подчинени на тежестта.
Движенията на краката след смъртта като звуков свят: слушане на моралното качество на делата.
Пораждане на паметта и способността да се обича. Образуване на езика. Образуване на сетивните органи от духа. Тристранният процес на слушането. Времевото като постоянно.
към текста >>
82.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 16 ноември 1922 г. Изживявания на човешката душа в духовния свят в съня и след смъртта
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Те искат да разлеят повърхността из целия човек, така че човекът да не може да прави нищо друго освен да вижда и
слуша
, да не яде и да не пие, а само да вижда и чува и да стане ангелоподобно същество.
Но въздушните и огнените същества, за които ви говорих, воюват на живот и смърт срещу Юпитер, Сатурн и Марс. Те седят в своите крепости във въздуха и разгръщат своята мощ особено в светкавиците, във всичко огнено, във въздуха. Те са, които искат да направят целия човек физически, както всъщност следва да станат отвън само окото, ухото и носът, както той е на повърхността.
Те искат да разлеят повърхността из целия човек, така че човекът да не може да прави нищо друго освен да вижда и слуша, да не яде и да не пие, а само да вижда и чува и да стане ангелоподобно същество.
към текста >>
83.
ДЕВЕТА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 9 декември 1922 г. Човекът и свръхсетивните светове. Слушане, говорене, пеене, вървене, мислене
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
СЛУШАНЕ
, ГОВОРЕНЕ, ПЕЕНЕ, ВЪРВЕНЕ, МИСЛЕНЕ
ЧОВЕКЪТ И НАДСЕТИВНИТЕ СВЕТОВЕ.
СЛУШАНЕ, ГОВОРЕНЕ, ПЕЕНЕ, ВЪРВЕНЕ, МИСЛЕНЕ
към текста >>
Тогава си купува учебник по физиология или анатомия, в зависимост от това дали иска да изучи изграждането или функциите, или се записва в Университета и
слуша
какво се казва за очите или ушите.
Виждате как чудесно се преплитат нещата в човешкия организъм. Но с това е свързано още нещо и то е следното. Представете си, че имате намерението да опознаете човека по отношение на ушната му организация, очите, носа и т.н. Добре. Вие си казвате, че науката е напреднала грандиозно и този напредък на науката днес струва малко скъпо, но може да се купи, когато човек има необходимите пари.
Тогава си купува учебник по физиология или анатомия, в зависимост от това дали иска да изучи изграждането или функциите, или се записва в Университета и слуша какво се казва за очите или ушите.
Така можете много да научите, но аз вярвам, че при това душата ви ще остане в известен смисъл студена. Така е наистина, тя остава студена. Чуйте да ви се опише ухото от външната физиология. Вашата душевност остава студена, не се ангажира. В това отношение нещата са съвсем обективни.
към текста >>
84.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 11 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
И много по-дълбоко се свързват тогава тези чувства, които детето преживява при
слушане
на речта на родителите, много по-дълбоко тези чувства, тези волеви импулси и мисли се свързват със звуците.
При това трябва да обърнем внимание на следното: това, което звучи в душата на спящото дете на възраст до 7 години, за времето между неговото заспиване и пробуждане, се намира в голяма зависимост от заобикалящите го хора. Това, което се съдържа в думите на майката и бащата и другите заобикалящи го хора, в живота на техните чувства, воля и мисли, в тези думи, които детето чува, това продължава да звучи в душата на детето по време на съня му, от заспиването до пробуждането, и душата на детето се отдава напълно на това, което се влага от заобикалящите го като съдържание в техните думи от техните сърца, от техните души.
И много по-дълбоко се свързват тогава тези чувства, които детето преживява при слушане на речта на родителите, много по-дълбоко тези чувства, тези волеви импулси и мисли се свързват със звуците.
Детето се отдава тогава на всичко това, което то преживява в своето обкръжение.
към текста >>
Можем да кажем: до 7 годишна възраст детето иска и в съня да остава във вътрешна връзка с това, което то
слуша
от окръжаващите го хора; до известна степен това се отнася и за възрастта от 7 до 14 години, с тази разлика само, че тук то вниква повече в самия душевен живот на своето обкръжение, докато до 7 годишна възраст то се свързва повече с външната страна на живота.
Това е нещо , във висша степен заслужаващо внимание.
Можем да кажем: до 7 годишна възраст детето иска и в съня да остава във вътрешна връзка с това, което то слуша от окръжаващите го хора; до известна степен това се отнася и за възрастта от 7 до 14 години, с тази разлика само, че тук то вниква повече в самия душевен живот на своето обкръжение, докато до 7 годишна възраст то се свързва повече с външната страна на живота.
След достигане на 14 години, след достигане на полова зрелост, за спящата душа на човека възниква необходимостта посредством това, което в съня продължава да живее като отзвуци на речта, да встъпи в обяснение със съществата от духовния свят. Това е много знаменателно. В своето обичайно съзнание човек не осъзнава това, но в съня у него възниква необходимостта душевния живот да направи земната реч да прозвучи така, че света на Архангелите да може да намери за себе си нещо, даващо му удовлетворение, в тези отзвуци на живата реч.
към текста >>
85.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
По такъв начин, в Лемурийския период ние имаме такова музикално преживяване, което няма място при
слушане
на интервали в пределите само на една октава, а интервалът трябва да излезе извън пределите на октавата до следващия тон на съседната октава, а след това и зад пределите и чак до следващия тон на по-далечната октава.
Така, че човек възприема едва този интервал «до», «ре», т.е. «ре» от следващата октава.
По такъв начин, в Лемурийския период ние имаме такова музикално преживяване, което няма място при слушане на интервали в пределите само на една октава, а интервалът трябва да излезе извън пределите на октавата до следващия тон на съседната октава, а след това и зад пределите и чак до следващия тон на по-далечната октава.
И тогава човек преживява нещо такова, за което е трудно да се намери наименование. Но можем да си съставим за това някаква престава, ако си кажем следното: човек преживява секунда (между първа и втора степен(до-ре) бел.пр.Е.М.) от близката октава и терца от втората, следваща октава. Той преживява нещо като обективна терца, при това две терци –голяма и малка. Но, разбира се, терцата, която той преживява, не е терца както я разбираме ние. Но, доколкото тогава човек е могъл да изживява такива интервали, които ние сега наричаме прима от една октава, секунда от следващата и терца от по-следващата октава, то този човек от древността ги е възприемал като някакъв вид обективен мажор и обективен минор.
към текста >>
86.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 20.04.1924
GA_233a Великденският празник
Той може само да гледа навън с очите си, да
слуша
навън с ушите си, да усеща навън с кожата си топлина или студ, грапавия или гладък предмет: С една дума, той може да възприема само в посока навън, а не в посока навътре.
После духовно-душевните сили бяха вкарани във физическото тяло, което получих от моята майка, от моите родители. Да, те проникнаха в това физическо тяло. Впрочем хората нямаха никакво съзнание за начина, по който в рамките на един дълъг период от време, духовните сили проникваха във физическата материя, в нервно-сетивната система, в ритмичната система, в системата веществообмен крайници[1]. Хората не знаеха това. Разбира се, те съзнаваха, че вън от своите сетива възприемат именно околния физически свят... Обаче, дори ако човек стига до там, че със своите духовни сили прониква дълбоко навътре в своето физическо тяло, имайки се за един напълно развит, напълно зрял човек... какво може той тогава?
Той може само да гледа навън с очите си, да слуша навън с ушите си, да усеща навън с кожата си топлина или студ, грапавия или гладък предмет: С една дума, той може да възприема само в посока навън, а не в посока навътре.
С очите си той не може да вникне вътре в себе си, в най-добрия случай може да сецира физическия труп и да вярва, че гледа навътре в себе си. Обаче в действителност това съвсем не е така. И нима не звучи детински: Ето, тук аз стоя пред една къща; тя има прозорци, обаче аз не искам да погледна навътре през тях, а щом събера достатъчно сили, намирам всевъзможни инструменти и разрушавам къщата... тогава пред мен са отделните тухли, тогава аз гледам само в купчини развалини. Точно така се постъпва днес. За да се научат да познават човека, хората просто го разрушават, разглобяват го; само че по този начин той не може да бъде разбран.
към текста >>
87.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 10 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Да, който
слуша
с безпристрастно разбиране и след това обгръща с поглед слушателите, той има чувството, че чрез пустотата, която поемат всички тези слушатели, би трябвало всъщност да умрат, би трябвало да останат по столовете и да не могат да се помръднат.
че това е далеч от действителността.
Да, който слуша с безпристрастно разбиране и след това обгръща с поглед слушателите, той има чувството, че чрез пустотата, която поемат всички тези слушатели, би трябвало всъщност да умрат, би трябвало да останат по столовете и да не могат да се помръднат.
Защото тази система на кръвообращението би трябвало да бъде описана в най-подвижна оживеност от всички страни, така че човек постоянно да преминава от сетивното в свръхсетивното, да се връща отново от свръхсетивното в сетивното и при това описание да навлезе в едно музикално настроение.
към текста >>
88.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах 29 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Представете си една голяма аудитория, която го
слуша
; певецът не забелязва нищо от това, докато пее; те всички съвсем не знаят нищо, нито за себе си, нито за това, което изживяват.
Пренесете се в това положение. Каквото и да правите - аз не искам да изброявам отделните професии, но представете си, че каквото и да правите, вие съвсем не забелязвате, какво вършите, но след като сте го направили, то застава пред вас като един напълно жив спомен, като един необикновено жив образ. Представете си например един певец, който пее, но не знае нищо за това, той е използван от боговете само да пее.
Представете си една голяма аудитория, която го слуша; певецът не забелязва нищо от това, докато пее; те всички съвсем не знаят нищо, нито за себе си, нито за това, което изживяват.
В момента, когато концертът е завършил, всичко застава там и не отминава, то остава и образува съдържанието на живота. Тогава то съществува. На Сатурн изобщо съществува само миналото.
към текста >>
89.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 1 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Някои неща бяха казани афористично, но връзката в тези афоризми ще ви се разкрие, когато се опитате да проследите онова, което исках да кажа по-малко интелектуално и много повече като го почувствате с цялото си човешко същество, - да го почувствате познавайки и да го познаете чувствайки, - за да може все повече и повече не само това, което се казва, но и това, което се
слуша
в нашите кръгове да бъде действително носено от духовността.
Това е, което исках да охарактеризирам днес. Ние трябва да стигнем дотам, че с едно дълбоко вътрешно съучастие да се издигнем над обикновената история и да проявим копнеж към онази история, която трябва да бъде четена и то да бъде четена в духа. Тази история трябва все повече и повече да се култивира в антропософското движение. Днес, мои мили приятели, пред вашите души исках да представя най-вече конкретно-програмното в това направление.
Някои неща бяха казани афористично, но връзката в тези афоризми ще ви се разкрие, когато се опитате да проследите онова, което исках да кажа по-малко интелектуално и много повече като го почувствате с цялото си човешко същество, - да го почувствате познавайки и да го познаете чувствайки, - за да може все повече и повече не само това, което се казва, но и това, което се слуша в нашите кръгове да бъде действително носено от духовността.
към текста >>
Имаме нужда да възпитаваме едно духовно
слушане
, тогава между нас ще можем да развием духовността.
Имаме нужда да възпитаваме едно духовно слушане, тогава между нас ще можем да развием духовността.
Точно това чувство бих искал да подбудя днес, не да държа една систематична лекция, а най-вече да говоря повече или по-малко на вашето сърце - позовавайки се на различни духовни факти.
към текста >>
90.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 11 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Тогава се роди потребността - този, който трябваше да
слуша
, да извлича онова, което е нужно, за да си изработи възгледи за духовния свят.
Това изчезна в 9-то, 10-то, 11-то столетие и напълно се изгуби към 14-то столетие. Хората все повече само слушаха, без да имат горните изживявания. Тогава се роди потребността, когато се говори за духовното да се апелира към нещо друго.
Тогава се роди потребността - този, който трябваше да слуша, да извлича онова, което е нужно, за да си изработи възгледи за духовния свят.
Роди се потребността човека така да бъде повлиян, че дори в това втвърдено тяло да почувства подтик да каже нещо за духовния свят. И от това се създаде потребността учението за духовния свят да бъде дадено под формата на диалог с въпроси и отговори. Когато се задаваше въпросът - въпросите винаги имат нещо сугестивно в себе си: - Какво е кръщението? - съответният човек биваше подготвен да даде определен отговор, или: - Какво е конфирмацията? Какво е Светият-Дух?
към текста >>
– Със създаването на тази игра на въпроси и отговори, се замества самопонятното елементарно
слушане
.
Когато се задаваше въпросът - въпросите винаги имат нещо сугестивно в себе си: - Какво е кръщението? - съответният човек биваше подготвен да даде определен отговор, или: - Какво е конфирмацията? Какво е Светият-Дух? Какво представлява смъртта? Кои са седемте главни гряха?
– Със създаването на тази игра на въпроси и отговори, се замества самопонятното елементарно слушане.
И в това време, първо за онези хора, които постъпваха в такива училища, в които това можеше да се извърши, се роди катехизисът - изучаването чрез въпроси и отговори на онова, което може да се каже за духовния свят.
към текста >>
Ако се върнем назад в първите столетия на християнството, тогава не съществуваше още тази възможност човекът като християнин да отиде в една църква, да седне или да коленичи и да
слуша
литургията от началото, от интроитуса до молитвите, които следват причастието.
С това ви описвам едно усещане, едно чувство. Едно друго чувство ще трябва да ви опиша по следния начин.
Ако се върнем назад в първите столетия на християнството, тогава не съществуваше още тази възможност човекът като християнин да отиде в една църква, да седне или да коленичи и да слуша литургията от началото, от интроитуса до молитвите, които следват причастието.
Тогава не беше възможно за всички да слушат цялата литургия, а онези, които станаха християни, бяха разделени на две групи: катекумените /изучаващите катехизиса/, на които беше позволено да присъстват на литургията /богослужението/ докато евангелието се прочиташе до края; след евангелието се подготвяше оферториумът /главната част на литургията/, тогава те трябваше да излязат. Вътре в църквата можеха да останат само онези, които дълго време бяха подготвяни за свещеното вътрешно душевно настроение, с което можеше да бъде възприета тайната на транссубстанцията /превръщането на хляба и виното в тялото и кръвта на Христа/; това бяха така т.нар. транссубстанти, те можеха да слушат литургията до края.
към текста >>
Тези хора бяха запазили повече или по-малко в техния култ стария християнски обичай: да позволят на човека да
слуша
цялата литургия, да участва в нея едва след една дълга подготовка.
Това беше едно съвършено различно участие в литургията. Хората, за които ви говорих, че в своите души минаха през състоянията, които ви описах, гледаха от духовния свят надолу към Земята и виждаха особено, онова невъзможно за тях събитие на катехизисното преподаване.
Тези хора бяха запазили повече или по-малко в техния култ стария християнски обичай: да позволят на човека да слуша цялата литургия, да участва в нея едва след една дълга подготовка.
Тези хора, за които ви говорих, напълно познаваха една екзотерична /външна/ и една езотерична /вътрешна/ част на литургията. Те считаха за езотерична част тази, която следва след транссубстанцията.
към текста >>
91.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Но когато човек вече знае, че индивидуалността на Тихо де Брахе витае над Шелинг вдъхновявайки го и след това чете гениалните проблясъци в «Божествата от Самотраке», гениалните проблясъци именно в края на «Философия на откровението», с величественото по рода си Шелингово тълкуване на древните мистерии, когато човек се задълбочи в така чудния език, който Шелинг използва, след кратко време той не
слуша
вече да говори Шелинг, а Тихо де Брахе.
Когато аз действително можах да проследя Шелинг в неговото биографическо развитие, но не така ясно - то стана ясно едва много, много по-късно, когато бях написал вече моята книга «Загадки на философията», там можах, - не напълно ясно - да схвана, колко много неща в съчиненията на Шелинг са били написани всъщност от него под вдъхновение и че вдъхновителят е Юлиан Апостата - Херцелоида - Тихо де Брахе, който сам не се намираше въплътен на физическото поле, но е действал извънредно много чрез душата на Шелинг. И при това аз съзрях, че точно този Тихо де Брахе беше напреднал по един превъзходен начин след неговото съществуване като Тихо де Брахе. През телесното устройство на Шелинг можеше да премине само малко нещо.
Но когато човек вече знае, че индивидуалността на Тихо де Брахе витае над Шелинг вдъхновявайки го и след това чете гениалните проблясъци в «Божествата от Самотраке», гениалните проблясъци именно в края на «Философия на откровението», с величественото по рода си Шелингово тълкуване на древните мистерии, когато човек се задълбочи в така чудния език, който Шелинг използва, след кратко време той не слуша вече да говори Шелинг, а Тихо де Брахе.
И тогава човек съзира, как между други духове точно Тихо де Брахе, който е бил въплътен като индивидуалност също и в Юлиан Апостата, е допринесъл много, за да могат да изникнат някои неща в новия духовен живот, които на свой ред са въздействали така подбуждащо, че поне външните форми на израза можеха да бъдат взети от тях за устроеното по антропософски.
към текста >>
92.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Прага, 31. Март 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
- Човекът всъщност би трябвало да припише само на своите земни слабости, че не изпитва всички нюанси на чувствата от върховен ентусиазъм до най-дълбоката болка, когато
слуша
, какво представлява духовният свят и неговите същества.
И едва тогава ние се поставяме в правилни отношения с духовния свят, когато си кажем: - Всъщност в сравнение с голямата болка или голямата радост, която ние изпитваме на Земята, това, което изпитваме към фактите и съществата на духовния свят, представлява една сянка. - Но то не остава като сянка за посветения, а само за този, който получава само сведения за науката на посвещението. Но тогава би трябвало да си кажем: - Въпреки това аз имам предчувствие, как би трябвало да въздейства върху душата това, което се споделя за духовния свят, ако тя достатъчно би била силна за това.
- Човекът всъщност би трябвало да припише само на своите земни слабости, че не изпитва всички нюанси на чувствата от върховен ентусиазъм до най-дълбоката болка, когато слуша, какво представлява духовният свят и неговите същества.
Когато човекът припише на своята слабост факта, че той не може да чувства по правилен начин, от страна на душата това вече е нещо от правилния начин той да се поставя в отношения с духовния свят. Защото погледнете каква стойност в края на краищата има всяко духовно познание, ако то не може да достигне до конкретните факти, ако не може да посочи, какво всъщност се случва в духовния свят! Тук на Земята също не очакваме хората да говорят за една ливада както пантеистите или монистите, или абстрактните философи говорят за Бог, а се изисква да се опише ливадата с всички нейни подробности. Също така е и относно духовния свят. Също и там трябва да се има способността да се разкажат конкретните подробности.
към текста >>
93.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Париж, 23. Май 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Това е едно не образно познание, а познание на духовно
слушане
.
Тази инспирация, която трябва да се постигне след имагинацията или по време на имагинацията, няма картинни образи пред себе си.
Това е едно не образно познание, а познание на духовно слушане.
Инспирираното познание така възприема мировата интелигентност, мировите мисли, че тя духовно ги чува. От всички страни се говори, мировото слово прозвучава много ясно; човек знае, че има нещо зад това. Най-напред човек узнава оповестяването, известието, и след това, когато човек се отдаде на тази инспирация, тогава е така, че зад мировите мисли, чрез интуицията той започва да възприема мировите същества. Имагинацията възприема картинните образи на духовността, инспирацията чува духовността духовно да говори. Интуицията възприема самите същества.
към текста >>
94.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 10. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Тези неща не могат истински да се изживеят от душата, когато тя иска да
слуша
само теоретично.
Тези неща не могат истински да се изживеят от душата, когато тя иска да слуша само теоретично.
Те ще се разберат от душата истински, само ако се обхванат с цялата душевност, когато душевното изживяване се потопи в цялата духовна същност и живот на звездния Космос - в случая в сатурновата сфера - и след като душевността се е задълбочила в обхващането на същността на една земна съдба, тогава се разглежда, как се проявява една такава съдба на Земята.
към текста >>
95.
10. СКАЗКА ДЕСЕТА. Цюрих, 28 януари 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Така както се
слуша
външното, посветеният може да чува и вътрешното, духовния език, който не е по-малко ясен от човешкия език.
Но четете все повече и повече, тогава ще откриете, че идеите се подкрепят едни други взаимно и се подържат както небесните тела. Човек може да разбере вече нещата, даже и когато не е един посветен, обаче чрез науката на посвещението нещата стават още по-значително плътни Те се изживяват по друг начин. Ето защо онзи, който е стигнал достатъчно далече, може също да говори в една друга форма върху тази човешка съдба изтъкана от миналото, настоящето и бъдещето. Онзи, който е минал до известна степен през посвещението, при него изживяванията стават много по-конкретни. Пред Вас стои един човек, той Ви разказва нещо, Вие го слушате.
Така както се слуша външното, посветеният може да чува и вътрешното, духовния език, който не е по-малко ясен от човешкия език.
За посветения човекът, с който е бил кармически свързан в миналото, говори с пълната яснота, с която хората Ви говорят обикновено, когато той отново го среща в настоящия живот. Той слуша един вътрешен говор. Ще кажете, че посветеният има цял вързоп хора в себе си, от които единият му говори повече, другият по-малко ясно. Такъв е действително случаят. Но това е същевременно нагледното доказателство за начина, по който човек е прекарал своя минал земен живот.
към текста >>
Той
слуша
един вътрешен говор.
Ето защо онзи, който е стигнал достатъчно далече, може също да говори в една друга форма върху тази човешка съдба изтъкана от миналото, настоящето и бъдещето. Онзи, който е минал до известна степен през посвещението, при него изживяванията стават много по-конкретни. Пред Вас стои един човек, той Ви разказва нещо, Вие го слушате. Така както се слуша външното, посветеният може да чува и вътрешното, духовния език, който не е по-малко ясен от човешкия език. За посветения човекът, с който е бил кармически свързан в миналото, говори с пълната яснота, с която хората Ви говорят обикновено, когато той отново го среща в настоящия живот.
Той слуша един вътрешен говор.
Ще кажете, че посветеният има цял вързоп хора в себе си, от които единият му говори повече, другият по-малко ясно. Такъв е действително случаят. Но това е същевременно нагледното доказателство за начина, по който човек е прекарал своя минал земен живот. Аз казах, че великите регистратори, лунните Същества нанасят съдбата; обаче в момента, когато посветеният среща един човек, с когото е бил кармически свързан в миналия земен живот, той е озарен като от светлината на пълната луна от записванията направени за другия човек, с който той е свързан кармически. Това, което ние мислим и вършим в настоящето, то не ни говори, обаче след определено време, след не толкова продължително време онова, което сме направили, което е зарегистрирано на Луната, става говорещо и живо.
към текста >>
96.
Следващи правила в продължение на «Всеобщи изисквания»
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Тогава от силата на собствената си душа човек ще разпространява светлина върху цялото си мислене и цялостното си поведение; съобразно с това съзнанието ще се разшири и човек все повече и повече ще усвоява способността да
слуша
какво му говорят духовните закони, които се разкриват в душата; и няма повече да се оставя в сляпо следване на заобикалящия го свят.
Не е желателно, особено за слаби натури, да отиват прекалено далеч в това отношение. Всеки езотеричен ученик трябва да е съвсем наясно, че паралелно със съблюдаването на това първо правило трябва да се придобие разбиране за всички постъпки, мисли и чувства и на другите хора. Не бива никога да се стига дотам, следването на това правило да води до невъздържаност или да доведе до там някой да си каже: Аз скъсвам с всички неща, в които съм роден и в които животът ме е поставил. Напротив, колкото повече човек проверява, толкова повече вниква в основанието и справедливостта на това, което живее в неговото обкръжение. Въпросът не е да се води борба срещу тези неща и те високомерно да се отхвърлят, а за вътрешното освобождаване чрез старателно проверяване на всичко онова, което има отношение към собствената душа.
Тогава от силата на собствената си душа човек ще разпространява светлина върху цялото си мислене и цялостното си поведение; съобразно с това съзнанието ще се разшири и човек все повече и повече ще усвоява способността да слуша какво му говорят духовните закони, които се разкриват в душата; и няма повече да се оставя в сляпо следване на заобикалящия го свят.
Близко е до ума да се направи едно важно възражение: Ако човекът трябва всичко да проверява, той преди всичко ще трябва да проверява окултните и езотеричните учения, които му дава неговият езотеричен учител. Проверката обаче трябва да се разбира в правилен смисъл. Не винаги човек може пряко да провери дадено нещо, но той трябва многократно да прави тази проверка непряко. Например днес никой не е в състояние пряко да провери дали е живял или не Фридрих Велики. Може само да се провери дали заслужава доверие пътят, по който са дошли сведенията за Фридрих Велики.
към текста >>
97.
За дните на седмицата
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Да се опитва при
слушане
речта на другите да остава съвсем тих и безмълвен в душата си, да се въздържа в мислите и в чувствата си от всяко одобрение и особено от всяка неблагоприятна преценка (критика, отхвърляне).
Да се опитва при слушане речта на другите да остава съвсем тих и безмълвен в душата си, да се въздържа в мислите и в чувствата си от всяко одобрение и особено от всяка неблагоприятна преценка (критика, отхвърляне).
към текста >>
98.
3. Берлин, 23 октомври 1909 г. Същност на изкуствата
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
И от вечерната заря се ражда един пратеник, така да се каже изпратен е един пратеник на висшите светове, който застава пред двете жени и напрегнато
слуша
онова, което тяхната уста изказва върху техните чувства, върху техните собствени изживявания.
Сред това поле стоят две женски фигури.
И от вечерната заря се ражда един пратеник, така да се каже изпратен е един пратеник на висшите светове, който застава пред двете жени и напрегнато слуша онова, което тяхната уста изказва върху техните чувства, върху техните собствени изживявания.
към текста >>
И сега, тъй като беше будна, душата на онази жена, която имаше нощното изживяване, можа да гледа и да
слуша
това, което човешките чеда говорят по лицето на Земята, когато са изживели предчувствуващо нещо от това, което може да бъде изживяно в имагинативния свят.
На изток над пейзажа изгря утринната зора. Слънцето светеше. Утринната зора се оцвети все по-червено и по-червено.
И сега, тъй като беше будна, душата на онази жена, която имаше нощното изживяване, можа да гледа и да слуша това, което човешките чеда говорят по лицето на Земята, когато са изживели предчувствуващо нещо от това, което може да бъде изживяно в имагинативния свят.
И от хора на човешките чеда тя чу това, което най-добрите правеха да звучи като техни предчувствия върху онова, за което те не знаят нищо чрез Имагинацията, което обаче правят да се разлива от най-дълбоките основи на тяхната душа като насочваща сърцевина за цялото човечество; тя чу гласа на един поет, който някога беше предчувствувал величието на това, което човешката душа изживява от имагинативния свят. Тя разбра сега, че трябва да стане една спасителка на това, което тук е една полузамръзнала наука, разбра, че трябва да го стопли и проникне с това, което е тя самата първо с това, което тя е като изкуство, и че трябва да предаде това, което донася със себе си при нощния сън, на полузамръзналата наука. И тя забеляза, как това, което е полузамръзнало, може отново да оживее с крила на вятъра, когато предаденото може да бъде прието от науката като познание.
към текста >>
99.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 3 декември 1906 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Когато той
слуша
музика, ясновидецът може да види как тоновете се носят и обхващат по-твърдата материя на етерното тяло и я карат да трепти.
През нощта човек донася силата от света на преливащите тонове, силата, която пренася върху тялото на усещането и етерното тяло. Когато човек твори или възприема музика, това е възможно, защото той вече има тези звуци в тялото на усещането. Докато при събуждането човек не осъзнава, че през нощта е възприел звуци, при слушането на музика той усеща, че тези отпечатъци от духовния свят са в него.
Когато той слуша музика, ясновидецът може да види как тоновете се носят и обхващат по-твърдата материя на етерното тяло и я карат да трепти.
Затова тогава човек има чувството на блаженство. Така той се чувства като победител над етерното тяло чрез своето астрално тяло. Усещането е най-силно, когато човек достигне състоянието на преодоляване на онова, което е в етерното тяло. Етерното тяло звучи винаги нагоре в астралното тяло. Когато човек слуша музика, първо той има отпечатъка в астралното тяло.
към текста >>
Когато човек
слуша
музика, първо той има отпечатъка в астралното тяло.
Когато той слуша музика, ясновидецът може да види как тоновете се носят и обхващат по-твърдата материя на етерното тяло и я карат да трепти. Затова тогава човек има чувството на блаженство. Така той се чувства като победител над етерното тяло чрез своето астрално тяло. Усещането е най-силно, когато човек достигне състоянието на преодоляване на онова, което е в етерното тяло. Етерното тяло звучи винаги нагоре в астралното тяло.
Когато човек слуша музика, първо той има отпечатъка в астралното тяло.
След това изпраща съзнателно звуците в етерното тяло и преодолява тоновете, които са вече в него. Така се получава чувството на блаженство от слушането на музика, а също и от музикалното творчество. При някои музикални звучения нещо от астралното тяло навлиза в етерното тяло. Така то получава нови тонове. Възниква своеобразна борба между тялото на усещането и етерното тяло.
към текста >>
Когато човек
слуша
музика, той се чувства добре, защото тези тонове са сходни с това, което е изживял в света на своята духовна родина.
Човек чувства в музиката отзвуците на това, което живее и действа в същността на нещата, което му е толкова сродно. Защото чувствата са най-вътрешният елемент на душата, сродни с духовния свят. И тъй като елементът на душата е тонът, в който се движи, така тя живее в един свят, в който не са повече налице телесните посредници на чувствата, в който обаче чувствата още живеят. Първообразът на музиката се намира в духовното, докато първообразите на останалите изкуства се намират във физическия свят.
Когато човек слуша музика, той се чувства добре, защото тези тонове са сходни с това, което е изживял в света на своята духовна родина.
към текста >>
100.
ВТОРИ ОТГОВОР, Дорнах, 30 септември 1920 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Той трябва да отдава по-голямо значение на факта как става това, което се изживява при обратното
слушане
, когато човек пее, но и чува, да се научи да
слуша
сам себе си, но не така, че докато
слуша
, да прави нещо подобно на това, както когато върви и постоянно стъпва върху стъпалата си - това естествено би попречило на песента.
Повечето днешни методи всъщност са подготвителни методи, методи за настройка, методи за дишане и т. н. Трябва да се откажем от всичко това, което всъщност цели човешкият организъм да бъде разглеждан като машина, която трябва да се смазва по правилния начин и чиито колела да се приведат на правилната височина на оста и подобни. Това, разбира се, е малко преувеличено, но вие разбирате какво имам предвид. Вместо това човек трябва да види, че тъкмо при уроците по изкуство изключително много зависи от личните, неопределими от рационалното отношения между учителя и ученика и той би трябвало да стигне до разбиране за това какво означава при пеене да издигне съзнанието си извън ларинкса и отвъд всичко онова, което произвежда тона, и да стои в по-голяма степен съзнателно във връзка със заобикалящия го въздух, да пее в по-голяма степен с обкръжението на ларинкса, отколкото със самия ларинкс. Знам, че днес повечето хора не могат да свържат никакво понятие с това, което казвам, но човек трябва да си създаде именно такива разбирания.
Той трябва да отдава по-голямо значение на факта как става това, което се изживява при обратното слушане, когато човек пее, но и чува, да се научи да слуша сам себе си, но не така, че докато слуша, да прави нещо подобно на това, както когато върви и постоянно стъпва върху стъпалата си - това естествено би попречило на песента.
Значи когато човек стигне до това да живее по-малко във физиологичното, а повече в изкуството като такова и когато занятието също така протича повече в посока към изкуството, тогава той ще стъпи на пътя, към който поставилият въпроса може би иска да бъде насочен.
към текста >>
101.
5. Пета лекция, 25.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Срещат се хора, които добре разбират това, което чуват, обаче съвсем не им става ясно особено при
слушане
на музикални произведения дали тоновете, които стигат до тях, имат предимно мисловен или пък предимно чувствен характер.
Много по-слабо е подтиснат чувственият елемент в рамките на слуховите възприятия. Слуховите възприятия се намират в много по-тясна и органическа с останалия организъм, отколкото зрителните. В човешкото ухо си дават среща различни физиологически процеси, които значително се различават от физиологическите процеси в окото. Ето защо в много отношения ухото е едно много по-вярно отражение на това, което се разиграва в целия организъм. Тъкмо поради тази причина, сетивните процеси в ухото, винаги се съпровождат от един или друг чувствен елемент.
Срещат се хора, които добре разбират това, което чуват, обаче съвсем не им става ясно особено при слушане на музикални произведения дали тоновете, които стигат до тях, имат предимно мисловен или пък предимно чувствен характер.
Върху този факт израства едно интересно явление на съвременната епоха, което непосредствено засяга и самото художествено творчество.
към текста >>
102.
12. Дванадесета лекция, 03.09.1919
GA_293 Общото човекознание
Все пак, подобни неща не са приятни за
слушане
, понеже за нас растенията са обект на естетическо изживяване и във външния природен свят те наистина имат естетически вид.
Ако отправим поглед към околния растителен свят, ще сме напълно прави, ако заявим: Да, в известен смисъл, там ние имаме, наред с многото други неща, също и образите на всички наши болести. Една от забележителните тайни на връзката между човека и природния свят се състои в следното: там, в растенията, той вижда не само един вид отражение на своето развитие до половата зрялост, но и доколкото растенията носят в себе си тенденцията да образуват плодове образите на своите болестни процеси.
Все пак, подобни неща не са приятни за слушане, понеже за нас растенията са обект на естетическо изживяване и във външния природен свят те наистина имат естетически вид.
Обаче, в мига, когато растителният свят поиска да развие своята същност вътре в човешкия организъм, когато поиска да се отдаде на една безконтролна вегетация, в този миг всичко онова, което вън радва окото под формата на чудно красивите цветя и растения, се превръща за нас в причини за боледуване. Медицината ще стане истинска наука едва тогава, когато се научи да отнася всяка болест към една или друга форма от растителния свят. Общо взето, за да запази своя живот и цялото си съществувание, човекът издишва въглеродния двуокис, като по този начин непрекъснато издишва целия растителен свят, който иска да възникне в неговия организъм. Ето защо не бива да се очудваме, че когато растението започне да се отклонява от своето естествено предназначение и произвежда в себе си отрови, тези отрови имат отношение към нормалните и болестни процеси в човешкия организъм. Обаче тези неща са свързани и с нормалните-процеси на храненето.
към текста >>
103.
14. ЧЕТИРИНАДЕСЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 5.9.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Р.Щ.: Не трябва да се пренебрегва обективното, трябва да се остави човека да
слуша
инструмента.
Р.Щ.: Не трябва да се пренебрегва обективното, трябва да се остави човека да слуша инструмента.
Винаги трябва дълго време преди деветата година, във втората половина на II клас, детето да се запознае със соловия инструмент, така че по-късно да се включи пианото за тези, които проявяват интерес. Това е най-важното, което трябва сериозно да започнем в тази област.
към текста >>
104.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 11 август 1919
GA_296 Възпитанието
Тогава тази Духовна наука така ще навлезе в сърцата и душите, че хората ще изпитват радост и любов към работата, и работата ще се постави наред с стоката в едно общество, което не само
слуша
картини от тези, които са педагозите на обществото, а чува и за инспирации и понятия, които са нужни за да има в сложното ни общество производствени средства, и почвата да действува по съответен начин под човека.
Тези понятия трябва така да бъдат носени от хората, че хората да знаят: ние имаме пред себе си социалния организъм и ние трябва да му се посветим. Това означава работата сама да се влее в душите им, защото те имат разбиране за социалния организъм. Такова разбиране не биха имали никои други хора освен тези, към които се говори в инспирира ни понятия, т.е. за Духовна наука. Това означава, че за да може работата отново да възникне сред хора та ние се нуждаем не от онези кухи понятия, които се декламират, а от Духовни науки, с които да проникнем сърцата, душите.
Тогава тази Духовна наука така ще навлезе в сърцата и душите, че хората ще изпитват радост и любов към работата, и работата ще се постави наред с стоката в едно общество, което не само слуша картини от тези, които са педагозите на обществото, а чува и за инспирации и понятия, които са нужни за да има в сложното ни общество производствени средства, и почвата да действува по съответен начин под човека.
към текста >>
105.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (I). Оксфорд, 16. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
– Детето
слуша
, то не подлага на логическа проверка казаното.
И ако отново се запитаме: Какво действува в детето, когато виждаме как то чрез авторитета поема в себе си онова, което трябва да насочва и да води душата му?
– Детето слуша, то не подлага на логическа проверка казаното.
Детето несъзнателно приема онова, което въздействува върху неговата душа, което изхождайки от душата, формира и укрепва тялото му: това детето приема под формата на инспирация. И ние можем да възпитаваме само ако разбираме тази неосъзната, тази чудна инспирация, властвуваща през целия живот на детето от 7 до 14 годишна възраст, само ако можем да влияем върху това постоянно състояние на инспирация. Съответно за целта е необходимо да постигнем едно духовно познание и към интуицията да прибавим инспирацията.
към текста >>
Отначало, когато излагаме всичко по логически начин, детето
слуша
.
И когато детето е достигнало 14-та година, тогава ние правим едно своеобразно откритие. Когато поднесем на детето това, което трябва да възприеме логически, в непосредствен логичен вид, тогава детето започва да скучае.
Отначало, когато излагаме всичко по логически начин, детето слуша.
Ако младият мъж и младото момиче трябва просто да вървят мислено след нашата логика – тогава те постепенно се уморяват. Дори в този жизнен период ние като учители имаме нужда от нещо, различно от голата логика. В общи линии ние можем да наблюдаваме това.
към текста >>
Ако ние успеем да излеем в образ това, което трябва да научи младия човек, така, че образите, които разгръщаме като в едно по-висше изкуство, да бъдат образи на света, придобили своя стойност и смисъл, когато разгърнем тези образи и дадем възможност на този, който ни
слуша
, когото ние трябва да възпитаваме и да обучаваме, да разгърне съответната логика, тогава този човек бива грабнат от преподаването.
Вземете такъв един изследовател, който живее изцяло във външната природа, какъвто е Ернст Хекел5. Той самият се е интересувал изключително много от това, което микроскопира, което изучава. Ако принесем всичко това върху учениците, те ще го научат, но те не могат да развият в себе си към всичко това интерес. Като учители ние трябва да имаме в себе си нещо различно от това, което детето има в себе си. Когато в периода на половото съзряване детето се приближи към логиката, тогава ние трябва да носим в себе си образния елемент, имагинацията.
Ако ние успеем да излеем в образ това, което трябва да научи младия човек, така, че образите, които разгръщаме като в едно по-висше изкуство, да бъдат образи на света, придобили своя стойност и смисъл, когато разгърнем тези образи и дадем възможност на този, който ни слуша, когото ние трябва да възпитаваме и да обучаваме, да разгърне съответната логика, тогава този човек бива грабнат от преподаването.
към текста >>
106.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (II). Оксфорд, 17. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
– Детето
слуша
, то не подлага на логическа проверка казаното.
И ако отново се запитаме: Какво действува в детето, когато виждаме как то чрез авторитета поема в себе си онова, което трябва да насочва и да води душата му?
– Детето слуша, то не подлага на логическа проверка казаното.
Детето несъзнателно приема онова, което въздействува върху неговата душа, което изхождайки от душата, формира и укрепва тялото му: това детето приема под формата на инспирация. И ние можем да възпитаваме само ако разбираме тази неосъзната, тази чудна инспирация, властвуваща през целия живот на детето от 7 до 14 годишна възраст, само ако можем да влияем върху това постоянно състояние на инспирация. Съответно за целта е необходимо да постигнем едно духовно познание и към интуицията да прибавим инспирацията.
към текста >>
Отначало, когато излагаме всичко по логически начин, детето
слуша
.
И когато детето е достигнало 14-та година, тогава ние правим едно своеобразно откритие. Когато поднесем на детето това, което трябва да възприеме логически, в непосредствен логичен вид, тогава детето започва да скучае.
Отначало, когато излагаме всичко по логически начин, детето слуша.
Ако младият мъж и младото момиче трябва просто да вървят мислено след нашата логика – тогава те постепенно се уморяват. Дори в този жизнен период ние като учители имаме нужда от нещо, различно от голата логика. В общи линии ние можем да наблюдаваме това.
към текста >>
Ако ние успеем да излеем в образ това, което трябва да научи младия човек, така, че образите, които разгръщаме като в едно по-висше изкуство, да бъдат образи на света, придобили своя стойност и смисъл, когато разгърнем тези образи и дадем възможност на този, който ни
слуша
, когото ние трябва да възпитаваме и да обучаваме, да разгърне съответната логика, тогава този човек бива грабнат от преподаването.
Вземете такъв един изследовател, който живее изцяло във външната природа, какъвто е Ернст Хекел5. Той самият се е интересувал изключително много от това, което микроскопира, което изучава. Ако принесем всичко това върху учениците, те ще го научат, но те не могат да развият в себе си към всичко това интерес. Като учители ние трябва да имаме в себе си нещо различно от това, което детето има в себе си. Когато в периода на половото съзряване детето се приближи към логиката, тогава ние трябва да носим в себе си образния елемент, имагинацията.
Ако ние успеем да излеем в образ това, което трябва да научи младия човек, така, че образите, които разгръщаме като в едно по-висше изкуство, да бъдат образи на света, придобили своя стойност и смисъл, когато разгърнем тези образи и дадем възможност на този, който ни слуша, когото ние трябва да възпитаваме и да обучаваме, да разгърне съответната логика, тогава този човек бива грабнат от преподаването.
към текста >>
107.
ДЕВЕТА ЛЕЦИЯ, 18 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
И ако процесът не се реализира в страстни стихове, а протече просто така, че да придружава, да е евритмично придружаващ хубавите стихове процес, тогава това, което става в човека, не е такова записване на мистичното, а изцяло оздравяващ процес, така че може да се каже: Накара ли се пациента да евритмизира и внимателно да
слуша
, да доведе до съзнанието си чутия звук, чутия контекст на изреченията, върху които евритмизира, той ще се издигне тогава до външните изграждащи сили, до силите на обективната интуиция.
Поради това се пораждат определени веществообменни циркулационни процеси, на които отговарят реакции, представящи се така, че могат да се фиксират в много хубави стихове. Феноменът, разглеждан в един висш смисъл, води извънредно дълбоко в тайните на съществуването. Но човек трябва да се издигне до такова схващане. Затова трябва поне да се почувства, поне да се усети нещичко от тези своеобразни процеси, които просветват като вътрешни процеси, когато външно се евритмизира. И когато вътрешно скритото в стиховете се евритмизира, както ви показах вчера, когато се прочете едно хубаво стихотворение и се евритмизира по съответния начин консонантно или вокално, тогава то се кръстосва с нещо друго - към изпълняваното външно в движенията при евритмизирането се прибавя едно вътрешно безгласно говорене.
И ако процесът не се реализира в страстни стихове, а протече просто така, че да придружава, да е евритмично придружаващ хубавите стихове процес, тогава това, което става в човека, не е такова записване на мистичното, а изцяло оздравяващ процес, така че може да се каже: Накара ли се пациента да евритмизира и внимателно да слуша, да доведе до съзнанието си чутия звук, чутия контекст на изреченията, върху които евритмизира, той ще се издигне тогава до външните изграждащи сили, до силите на обективната интуиция.
Искаме ли да въздействаме върху всичко, намиращо се като остатък в човека от това, което не се разиграва между раждането и смъртта и което материализмът нарича наследствено, от което обаче голяма част е донесено от духовно-душевния живот преди раждането, ако искаме да въздействаме върху това, което може да се нарече вродени дефекти и др.п., ще направим добре, като особено в младежката възраст отново и отново действаме чрез евритмията и винаги призоваваме евритмизиращия да осъзнае съвсем ясно това, което чува отвън. Така ще се изгонят и всички тенденции, които вътрешно искат да фиксират стремящото се да се прояви навън в неща, като мистично рисуване или мистична лирика. Именно то ще бъде свързано с външно хубави стихове. Това е обратният процес. Един истински мистик знае, че това, на което човекът рефлектира именно като абнормно хубаво, винаги има съмнителна страна.
към текста >>
108.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 5. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Докато
слуша
нечий разказ, детето вече не е раздразнително, а изглежда някакси уморено.
Що се отнася до психиката, грижата за едно такова дете трябва да се насочи главно към това, че неговото своеобразие да бъде така насърчено – а то винаги е налице и аз не вярвам, че това, което става тук му се отразява по един или друг начин – че да се постигне благотворното въздействие от „пречупването” на определени характерови черти. Ние ще постигнем извънредно много в работата с едно такова дете, ако дори и с прилагането на механични средства, то се научи да изслушва спокойно онова, което обикновено го дразни. И така, когато разказвате нещо на детето, кое най-вече го дразни и възбужда, и после направете така, че то да не се поддава на дразнителя, а да остане вътрешно сдържано и твърдо, и после, след известно време Вие ще доловите един вид прелом в неговия характер.
Докато слуша нечий разказ, детето вече не е раздразнително, а изглежда някакси уморено.
Нека тази отпадналост продължи известно време, например от 8 до 14 дни, после нека да му позволим, като всяко нормално дете да си поиграе и да тича. След това отново ще се прояви предишната раздразнителност и отново ще се наложи да вземаме мерки срещу нея. По време на лечението трябва да се правят паузи, защото са възможни реакции. Ако леките депресивни симптоми и умората се задълбочат, могат да възникнат соматични депресивни състояния, които сериозно да застрашат душевното здраве на детето.
към текста >>
109.
6. Сказка пета. Дорнах, 1 октомври 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
И една следваща степен, до която човек се издига тук, е тогава тази, че той не само тъче и живее в една без звучна музика и не само
слуша
говора на свръхсетивното духовното, а се научава да очертава онова, което се възвестява от свръхсетивното духовното, да го очертава в същества; от общия духовен говор, който той научава първо, се отделят така да се каже отделни духовни същества, както когато на една по-ниска степен слушаме един човек и постепенно кристализираме или организираме – ако ми е позволен този израз – онова, което се разкрива от неговата душа и неговия дух очертавайки се в нещо живо.
И една следваща степен, до която човек се издига тук, е тогава тази, че той не само тъче и живее в една без звучна музика и не само слуша говора на свръхсетивното духовното, а се научава да очертава онова, което се възвестява от свръхсетивното духовното, да го очертава в същества; от общия духовен говор, който той научава първо, се отделят така да се каже отделни духовни същества, както когато на една по-ниска степен слушаме един човек и постепенно кристализираме или организираме – ако ми е позволен този израз – онова, което се разкрива от неговата душа и неговия дух очертавайки се в нещо живо.
Следователно ние живеем в едно наблюдение и в едно познание на действителния духовен свят. Този духовен свят се явява сега на място на празния, абстрактния, метафизирания свят на атомите, на молекулите, той застава срещу нас като онова, което действително се намира зад явленията на физически-сетивния свят. Сега вече ние не стоим на границата към страната на материалното, както стоим, когато правим да се търкалят по инерция нашите построения от понятия, които сме развили в общение с физически-сетивния външен свят, а стоим сега пред тази граница така, че на тази граница за нас изгрява духовното съдържание на света. Това е към едната страна.
към текста >>
110.
9. Сказка осма. Дорнах, 3 октомври 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
И аз показах, как първо се полагаха усилия, вместо да се
слуша
чрез думите онова, което себеподобният иска да ни каже, което искаме да разберем при него, следователно вместо да се разбира нещо чрез думите, източните мъдреци се стремяха да живеят, в словото.
Вчера аз се опитах да покажа, по какъв начин хората са се опитвали в източния духовен живот да се приближат до областите на духовния свят и обърнах вниманието на това, как онзи, който искаше да върви по този път за свръхсетивната област, оставаше така да се каже настрана свързващите мостове между себе си и другите хора, в замяна на това обаче избираше един път различен от този, който в социалния живот води първо от един човек до неговите себеподобни чрез говора чрез мислите, чрез възприятието на Аза.
И аз показах, как първо се полагаха усилия, вместо да се слуша чрез думите онова, което себеподобният иска да ни каже, което искаме да разберем при него, следователно вместо да се разбира нещо чрез думите, източните мъдреци се стремяха да живеят, в словото.
Това живеене в словото беше подсилено след това чрез факта, че думите се подреждаха в определени сентенции, в които стремящият се към мъдростта живееше, които той повтаряше, така че силата на душата, която се добиваше чрез това живеене в думите, нарастваше още повече от повторенията. И аз показах, как по този начин се постигаше нещо в онова душевно състояние, което в охарактеризирания от мен смисъл бихме могли да наречем състояние на Инспирация. Само че мъдреците на древния източен свят принадлежаха на своята раса, вследствие на което при тях азовото съзнание беше по-малко развито отколкото в по-късното време на развитието на човечеството и поради това те се вживяваха в духовния свят по един повече инстинктивен начин. И понеже всичко беше инстинктивно, следователно произтичаше така да се каже един здрав подтик на човешката природа, то не можеше да доведе в от древните времена до патологични увреждания, за които ние също говорихме. После в по-късни времена така наречените мистерии вземаха мерки против настъпването на такива увреждания, както аз се опитах да Ви ги охарактеризирам.
към текста >>
111.
4. СКАЗКА ВТОРА
GA_326 Раждането на естествените науки
Това чувство идваше от там, че той можеше да възприема първичната форма на духа, да
слуша
езика на без граничните простори.
Това чувство идваше от там, че той можеше да възприема първичната форма на духа, да слуша езика на без граничните простори.
Благодарение на тази дарба, за него не съществуваше възможността да създаде една наука на природата. Ние не можем да изградим една наука на природата само със спомени; също така, древният човек не можеше да създаде една прецизна наука, защото той съзерцаваше в самия себе си един духовен образ и в природата намираше отново този образ. Ако през тези времена не съществуваше противоположността царуваща днес между природата и човека, такава противоположност не съществуваше също и между душата и тялото; те си съответствуваха така тясно, че тялото беше като един вид отливка на духовния първообраз, а душата служеше като посланица между тялото и духа. Една тясна връзка ги сливаше. В тази епоха не би могло да става въпрос човек да има понятия за нещата, защото той не може да си образува понятия освен за това, кое то е външно на неговия собствен живот; това, което човек носи в себе си, той няма нужда да го познава, той го живее по непосредствен начин, и това е всичко.
към текста >>
112.
8. СКАЗКА ШЕСТА
GA_326 Раждането на естествените науки
И хората стигнаха до там да си казват: когато човек не гледа, нито
слуша
света, този последният остава тъмен и ням; той притежава първичните качества, но не издава звук.
Вторичните качества, звук, цвят, топлина, вкус, мирис и пр., които изпитваме по канала на нашите сетивни органи; бяха считани вече само като впечатление причинено от обекта, от предмета. Но ние видяхме също, че тези качества не могат да бъдат намерени нито във физическото тяло, нито в етерното тяло на човека; те също са се освободили.
И хората стигнаха до там да си казват: когато човек не гледа, нито слуша света, този последният остава тъмен и ням; той притежава първичните качества, но не издава звук.
В етера стават някои оцветени явления, но той остава без цветове. В тегловната материя се явява едно топлинно изменение, но в действителност нищо не е топло. Това е равносилно да се каже, че хората наистина не знаеха, къде да поставят сетивните впечатления. Те не искаха да ги търсят, в света и си признаха иначе, че нямаха възможност да ги намерят там. Следователно човек ги търси в самия себе си, но той върши това, защото не разсъждава.
към текста >>
113.
2. Вместо увод, Дорнах, 20 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Защото не беше дребна работа на място, до което от Бреслау (Вроцлав) се пътува три четвърти часа с кола, да се доведат толкова хора, като им се осигурят не само места за
слушане
на лекциите, но и богато да бъдат гощавани.
Със задоволство трябва да се отбележи, че това беше прием в изключително антропософски смисъл.
Защото не беше дребна работа на място, до което от Бреслау (Вроцлав) се пътува три четвърти часа с кола, да се доведат толкова хора, като им се осигурят не само места за слушане на лекциите, но и богато да бъдат гощавани.
Участниците бяха повече от сто и всеки ден те трябваше да бъдат гощавани.
към текста >>
114.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 май 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
На този, който
слуша
с разбиране, децата казват изключително умни неща.
Тук особено надарените деца изучават извънредно много от това, което още не им подхожда. Необходимо е така да се разпределят предметите - което ние и правим във Валдорфското училище, - че те да съответстват на нивото на децата, да им подхождат. Но общо взето на децата им се налага да учат извънредно много от това, което съвсем не им подхожда, не им съответства. С това, което не им подхожда, възрастните се справят по-добре от децата. Но днес, господа, хората съвсем не отделят внимание на това, какво се насажда, какво се натъпква в децата от това, че те се обучават на четене и писане.
На този, който слуша с разбиране, децата казват изключително умни неща.
Това качество те донасят със себе си от живота в духа, от духовния живот, предшестващ слизането им на Земята. Така едното дете Исус донесло със себе си изключително много. Вследствие от това, че двете деца Исус били другарчета в игрите, те знаели всъщност същото това. Но ето че едното от тях умряло. И Евангелието сега разказва - доколкото на хората там това им е импонирало повече - именно за едното дете Исус.
към текста >>
115.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 8 октомври 1923 г. Същността на пеперудите
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Няма да ни се удаде да се придвижим напред именно защото обществеността като цяло твърде удобно
слуша
това, което й говорят.
Да, до седемнадесет, осемнадесет години човек трябва да се учи и това, което те постигат в процеса на обучение, би трябвало да е правдиво! » Цялото общество, разбира се, не може да съди за това, то предоставя на «учения» да свидетелства на тази тема, без да знае, че този, последният, вече въобще няма повече работа с природата. Той говори за нея като за пенсионер. Това потиска целия ни духовен живот. И ние трябва да се придвижваме напред при този потиснат духовен живот!
Няма да ни се удаде да се придвижим напред именно защото обществеността като цяло твърде удобно слуша това, което й говорят.
Но само Антропософията днес казва истината! Това, което ви говоря тук, няма да го чуете на друго място. Никой не казва истината: обществото като цяло вече не го е грижа за това. Ако някой казва истината, го смятат за луд. А именно това отношение е лудост!
към текста >>
116.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 1 декември 1923 г. Мед и кварц
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Защото едно е, когато някой
слуша
какво му казва другият.
Като се замислим, до неотдавна не съществуваха толкова много списания по специализирани теми, както днес. В тях се правят съобщения за това, какво е станало например в областта на пчеларството и какви успехи е постигнало то. Това ми напомня за моята младост. Трябва да се знае по какъв начин тогава се съобщаваше за такива неща, като успехите в пчеларството. Тогава един разказваше на друг какво самият той е научил от опита си и веднага можеше да се почувства, наистина ли има такъв опит или само си дрънка.
Защото едно е, когато някой слуша какво му казва другият.
Тогава може да се забележи, наистина ли той знае или само повтаря след някого. За мнозина печатното слово стана безпрекословен авторитет и ако нещо е публикувано, хората вярват, че има нещо в него.
към текста >>
117.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 март 1924 г. Как е изглеждала Европа по времето на разпространението на християнството?
GA_353 История на човечеството и културните народи
По-далеч на изток от Рейн, хората, бидейки народ, си казвали: е, учените с перуки, преподаващи в училищата, могат да говорят на латински, и този, който иска да стане свещеник, трябва да ги
слуша
, но народът трябва да запази своя език, да го съхрани.
По-далеч на изток от Рейн, хората, бидейки народ, си казвали: е, учените с перуки, преподаващи в училищата, могат да говорят на латински, и този, който иска да стане свещеник, трябва да ги слуша, но народът трябва да запази своя език, да го съхрани.
Ето оттук възникнало това противоречие, което е актуално за Европа и до днес, противоречието между Средна и Западна Европа.
към текста >>
НАГОРЕ